27 декември 2019 г.


Йохан Кеплер пръв достига до идеята за грешната представа от древността, според която планетите се движат по кръгови орбити около Слънцето. С трудовете си доказва, че те всъщност обикалят по елипсовидни траектории. Първият закон на Кеплер гласи, че Слънцето не се намира в центъра на кръговата орбита на планетите; то е в един от фокусите на елипсата, каквато всъщност е траекторията, по която планетите се въртят около централната звезда. Това по-просто казано означава, че разстоянието между Слънцето и планетата винаги е различно. 

Йохан Кеплер се ражда на 27 декември 1571 година във Вайл дер Щадт, предградие на Щутгарт, тогава в пределите на Свещената Римска империя. Интересът му към астрономията се проявява още в детските години – през 1577 година майка му му показва преминаващата по това време ярка комета, а след три години и лунно затъмнение. Тези две преживявания определят насоката на развитие на Йохан Кеплер.

През 1589 година завършва училището към манастира Маулброн. За показаните способности градските власти му определят стипендия, за да може да продължи образованието си. През 1591 година Кеплер започва да учи в университета в Тюбинген – отначало във факултета по изкуствата, към които по това време се отнасят и математиката и астрономията, а след това преминава във факултета по теология. Там се запознава с идеите на Николай Коперник.

Още през 1596 година Йохан Кеплер издава “Свещената загадка на космоса”, където  -изхождайки от изводите на Коперник за централното положение на Слънцето в планетната система – опитва да намери връзката между разстоянията на планетните орбити и радиусите на сферите, в които по определен ред са вписани и около които са описани правилни многостени. След това, на база трудовете на Тихо Браге и разработените от него таблици, формулира своите първи и втори закони за движението на планетите. Публикува ги през 1609 година в труда си “Новата астрономия”.



Първият закон описва елиптичните орбити, по които планетите се движат около Слънцето. Вторият математически доказва, че колкото планетата е по-далеч от Слънцето, толкова по-бавно е движението ѝ около него. През 1612 година Йохан Кеплер събира малкото средства, с които разполага и се мести да живее в Линц. Там прекарва следващите 14 години. Там го намира вестта, че майка му е арестувана и обвинена за занимания с вещерство, което по онова време е много сериозно обвинение.

Кеплер пише писма до градските власти, с които оказва единствено възможната по силите му подкрепа. Следствието продължава 5 години. В крайна сметка майка му е оправдана и освободена, но измъчената и изтощена жена живее на свобода още малко повече от година.

В Линц Кеплер формулира и третият си закон, според който квадратите на периодите на обикаляне на планетите около Слънцето се отнасят, както кубовете на големите им полуоси до Слънцето. Казано по друг начин, съотношението между куба от средната отдалеченост на планетата от Слънцето спрямо квадрата от периода на завъртането ѝ около Слънцето, е постоянна величина за всички планети.

Освен в небесната механика, Кеплер има принос и в оптиката. В трудовете му се среща и идеята за гравитацията, а Нютон разработва своята теория върху законите на Кеплер.



Целият му живот е белязан от трудности. Крехкото му здраве, несполуките в семейния живот, материалните му проблеми и преследването от страна на ревностните религиозни власти – всичко това налага отпечатък върху здравословното му състояние. По време на последните години от живота си постоянно пътува между Улм, където се е преместил да живее, Линц, Прага и Регенсбург. По време на едно от тези пътувания се простудява и на 15 ноември 1630 година почива в Регенсбург. Погребан е в тамошната църква, но гробът му не е запазен до наши дни.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...