Лято е и в търсенето на приходи, особено чрез социалните мрежи, започват агитациите “да споделите за късмет този рядък факт – пет петъка, съботи и недели ще има в този месец”. На бас, че ще ви накарат да повярвате, че този “рядък феномен” се случва веднъж на 534 или 823 години (или колкото му е хрумнало на спамера, да напише в "сензационната" си публикация).
Това обаче е пълна измислица. Пет петъка, съботи и недели в един месец се случват доста често. Достатъчно е първо число на месец с 31 дни да се пада в петък. През 2014 година месец август беше със "сензационните пет", преди това по пет “тройни уикенда” имаше през юли 2011 година и октомври 2010 година. Пак по пет петъка, събота и недели имаше през май 2015 година, януари и юли 2016 година, декември 2017 година. През 2019 година месец март ще бъде с пет петъка, съботи и недели. Очевидно е, че няма нищо вярно в твърдението за "изключително рядкото съвпадение" на "петорните тройни уикенди". Но най-подвеждащото в случая с масовото разпространяване на текущата "сензационна" новина, е, че през 2018 година месец август... не е с пет петъка, съботи и недели. Ако не вярвате, просто погледнете календара и се убедете, че първо число на месеца беше в сряда, следователно няма как да бъде изпълнено условието за "феноменално рядкото съвпадение".
И с прословутия петък 13-ти нещата стоят по съвсем прост начин
Има просто правило да се сметне кога 13-то число на месеца ще се падне в петък – ако месецът започва в неделя, то непременно ще има и петък 13-ти. Такива петъци имаше през юни 2014 година, февруари и март 2015 година, ноември 2015 година. Миналият юли също имаше "злокобен" петък, 13-то число.
Още от времето на Юлий Цезар и неговата календарна реформа е било известно, че астрономическата година е почти равна на 365 дни и 6 часа. Получава се така, че на всеки 4 години се събира един ден в повече. За да се изравнява това изместване са въведени и високосните години.
Юлиански календар
Годината в юлианския календар започва на 1 януари. В този ден от 153 г. пр.н.е. насетне избраните нови консули поемали властта в Рим. В юлианския календар обикновената година се състои от 365 дни, разпределени в 12 месеца. Календарът е достатъчно точен, прост и ритмичен по отношение редуването на прости и високосни години. Всеки период от 4 години се равнява на (365 + 365 + 365 + 366) = 1461 дни, а всеки век е съставен от 36 525 денонощия.
Но средната продължителност на юлианския календар е по-голяма от тропическата година с 0,0078 денонощия Т.е. на всеки 128 години се натрупва грешка, която измества конкретно явление – например пролетното равноденствие – с едно денонощие. Ако това явление се пада на 21 март по юлианския календар, след 400 години същото явление ще се случва три денонощия по-рано.
Григорианския календар
Григорианският календар, също като юлианския, е базиран на времето, за което Земята извършва една пълна обиколка около Слънцето. В григорианския календар годината също е от 365 дни, а високосните – 366 дни. Както и при юлианския всяка четвърта година е високосна – всяка, на която поредния номер се дели на 4 без остатък. Онези години, чиито стотици не се делят без остатък на 4, се смятат за прости (например, 1500, 1700, 1800, 1900 и т. н.). Пълният цикъл на григорианския календар е от 400 години, а високосни години са също 1600, 2000, 2400 и т. н..
Пълен цикъл по григорианския календар е завършен съвсем наскоро – на 15 октомври 1982 година (защото е въведен 400 години по-рано – на 4 октомври 1582 година), и в него има 303 години по 365 дни и 97 години по 366 дни. Така общата продължителност на цикъла се равнява на 146 097 дни.
Средната продължителност на годината е равна на 365,24250 дни. Тя е по-дълга от тропическата година с 0,00030 денонощия, т.е. само с 26 секунди. Грешката на този календар е едно денонощие на 3300 години.
Интересно е, че разликата между юлианския и григорианския календар се увеличава с едно денонощие на всяко изминало столетите, в което числото на стотиците години след Рождество Христово не е кратно на 4. Сега разликата между юлианския и григорианския календар е 13 дни. След 1 март 2100 година тази разлика ще е вече 14 дни.
Еврейския календар
Според религиозния и официален светски календар на Израел годините се броят от сътворението на Вселената, което – според юдаизма – се е случило през 3761 година пр.н.е. Отчитат се фазите на Луната. Затова и продължителността на месеците е 29 или 30 дни. Така всеки 12 лунни месеца изостават от слънчевата година с 11 дни, а на всеки 2 или 3 години се добавя допълнителен 13-ти месец.
Китайския календар
В Китай календарният цикъл се повтаря на всеки 60 години. Началото на годината зависи от новолунието. Този календар се използва от няколко хилядолетия във Виетнам, Камбоджа, Китай, Корея, Монголия, Япония и някои други страни в Азия.
Ислямския календар
В ислямския календар месеците са от по 29 или 30 дни. Първо число на новия месец се пада на първия ден след астрономическото новолуние. Дванадесет лунни месеца съставляват лунната година, която по приблизителни изчисления продължава 354 денонощия. Тъй като продължителността на лунния месец е не 29,5 дни, а малко повече, то и продължителността на лунната година не е точно 354 дни, а 354,367. Заради редуването на години от по 354 и 355 дни, мюсюлманските религиозни празници всяка година се изместват спрямо григорианския календар.
Така че, когато започнат да ви заливат с предложения да “споделите това забележително събитие от пет петъка, съботи и недели в месеца”, имайте едно наум. Вероятно искат просто да ви преброят или направо ви лъжат.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар