По онова време Мека е място, на което си дават среща много религии и култури, важен център по пътя на търговските кервани. Сред многобройните проповедници в града, които изразяват идеи за обединяване на политическо ниво на арабските племена, е и Мохамед – наследник на стар, но обеднял род.
Между 610 и 622 година Мохамед започва да проповядва в Мека своето учение, според което Аллах е всемогъщ и е дал на всеки от народите Свето писание и Пророк, а за арабите Пророк е точно той – Мохамед. В продължение на много години видялата какво ли не Мека приема равнодушно провъзгласилият се за месия. Но когато Мохамед критикува остро жителите на търговския полис, наричайки ги нечестивци, които следва да горят в Преизподнята, търпението им се изчерпва. Освен всичко друго, Пророкът започва да печели привърженици и става опасен за местните власти.
Мохамед е принуден да напусне Мека. Спасявайки се от евентуалните преследвания той се преселва – извършва хиджра – в Медина (тогава все още Ятриба или Ясриб), един от големите земеделски оазиси в Арабия, където пристига на 24 септември 622 година. Съпровождат го стотина верни последователи – мухаджирите, които му помагат в мисията да обедини около себе си разпръснатите арабски племена и да установи контрол над Медина. Следващите няколко години броят на мюсюлманите рязко се увеличава. Мека постоянно е обект на техните атаки и през 630 година Мохамед се завръща триумфално в града, който е принуден по-рано да напусне.
Това обединение на привърженици около Мохамед обаче довежда до възникване на враждебни настроения между араби, юдеи, християни и арабите-езичници. Проповядвайки исляма, Мохамед внася нов принцип в организацията на живота на арабската общонст. Етнически, лингвистично и икономически обвързаната до този момент общност се допълва с единение около един нов религиозен култ и разединените до тогава бедуини се превръщат в единен народ – арабския, на когото предстои да се впише сред “исторически значимите”.
Родилият се след повратния момент в личния живот на Мохамед ислям е културно-религиозен феномен, който се утвърждава от самото си начало с принципното отрицание не само на езическите практики и вярвания, но и с тоталното противопоставяне срещу родово-племенната структура на обществото. Макар родовите структури да просъществуват още дълго време, те минават на заден план и вече не са водещи в духовно-политическия живот на държавата.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар