Първият европеец-самурай. Англичанинът Уилям Адамс, превърнал се в Миура Анджин

Името му звучи съвсем обикновено за англичанин: Уилям Адамс. Ролята му за развитието на търговските връзки между средновековната екзотична за европейците Япония и Холандия и Англия обаче, не може да бъде оценена по друг начин, освен като значителна.

За почитателите на Джеймс Клавел, Уилям Адамс донякъде е добре познат, тъй като той е прототип на образа на главния герой Джон Блакторн в романа „Шогун“. Реалният мореплавател, щурман и търговец Уилям Адамс се ражда на 24 септември 1564 година в град Гилингам на графство Кент, Англия. Всъщност, не е ясно дали това е датата, на която е роден, но в църковните хроники е записано кръщенето му, извършено на този ден. Когато е едва 12-годишен, почива баща му и момчето е предадено под опеката на Николас Дигинс, собственик на корабостроителница в лондонския квартал Лаймхаус.

През следващите 12 години Уилям изучава корабостроителния занаят, занимава се с астрономия и навигация. Желанието му да стане добър моряк е по-силно, затова изоставя корабостроенето и постъпва на служба в Кралския военен флот. Там служи под командването на Франсис Дрейк. През 1588 година участва като шкипер на кораба „Ричард Дафилд“ в битката с испанската Непобедима армада.

После следват десет години, през които плава с холандски търговски кораби. Участва в плавания до Африка и дори в двугодишна експедиция в Арктика, която се опитва да намери Северния морски път. През 1589 година се жени за Мери Хин и им се ражда дъщеря, която кръщават Деливърънс.

Петте холандски кораба, отправили се на път през 1589 година към далечна Япония

Девет години по-късно, през 1598 година, когато вече е на 34-годишна възраст, Уилям Адамс се съгласява да участва в експедиция към Далечния Изток. В плаването през Атлантическия и Тихия океан поема флотилия от пет холандски кораба, под общото командване  на Якоб Мах. Адамс е щурман на един от корабите.

Задачата на експедицията – поне в началото – е да достигне западното крайбрежие на Южна Америка и да продаде стоките, които пренася. В случай, че това не им се отдаде, корабите трябва да продължат до Япония, там да продадат товара си и на връщане към Европа да закупят подправки от Молуските острови. Уилям Адамс е щурман на кораба „Лифде“ („Милосърдие“), който носи за търговия стоки като вълнени платове, огледала, гвоздеи, чукове… За продажба в трюмовете на „Лифде“ са натоварени и 19 бронзови оръдия, 5 000 гюлета, 500 мускета и два тона барут.

Експедицията потегля от Ротердам през юни 1598 година. Плаването продължава около деветнадесет месеца и е съпроводено с много трудности. Повечето моряци загиват по пътя, постоянно липсват продоволствия и вода за пиене. Само три от петте кораба пресичат Магелановия проток. Край бреговете на Чили буря разпръсква и тях. Изгубили връзка помежду си, екипажите решават да поемат пътя обратно към Европа. От 109-е човека, поели на път с единия от корабите, в средата на лятото на 1600 година в Холандия се прибират едва 36.  Другият, „Троу“, пък е пленен от португалци през януари 1601 година. Единствено „Лифде“ продължава плаването си към Япония, като от целия екипаж остават едва 24 моряка, изтощени и измъчени от недостигащите провизии и прясна вода.

Документът, с който Токугава Иеясу разрешава на холандските кораби свободно да търгуват с Япония

През април 1600 година „Лифде“ хвърля котва край североизточния бряг на остров Кюшу. Корабът е посрещнат от местните жители, които отвеждат екипажа на брега и му помагат. Португалските монаси от ордена на йезуитите, които не искат да губят монопола си в търговията с Япония, твърдят, че холандския кораб е пиратски. Затова, по заповед на Токугава Иеясу, даймио на провинция Микава и бъдещ шогун, целият екипаж е хвърлен в затвора на замъка Осака. След дългото пътуване капитанът на „Лифде“ Якоб Квакернак е много изтощен и като свой представител моряците избират Уилям Адамс. Освен това, Адамс владее и португалски език, който по това време е единственият възможен начин за комуникация между японците и европейците. На 12 май 1600 година Уилям Адамс за пръв път се среща с Токугава Иеясу.



Тази дата той споменава в писмо до жена си, което пише 11 години по-късно. В писмото си описва прекрасния, богато декориран замъка, в който го посреща Токугава. Описва и как е протекла първата им среща и от какво се е интересувал японският военачалник. Разговорът се води с посредничеството на „човек, който говореше португалски“, а Токугава се интересува какво е накарало европейците да предприемат толкова далечно пътешествие, за да стигнат до неговата страна.

Паметник на Уилям Адамс в град Хирадо

През май и юни Токугава на три пъти вика Уилям Адамс за да провежда беседи с него. В разговорите освен целта на пристигането им, бъдещият шогун се интересува къде точно се намира Англия, както и какви са възможностите за търговия между Япония, Англия и Холандия. Отговорите на английския щурман успокояват Токугава и месец по-късно екипажът е освободен от затвора. Единствената забрана, която им е наложена е да предприемат опити да се завърнат в Европа. От този момент насетне не е известно почти нищо за съдбата на повечето членове от екипажа на „Лифде“.

Впоследствие, по молба на Токугава Уилям Адамс често се връща в двореца му, където разказва на шогуна за географията и историята на Европа, за познанията си по астрономия, а освен това преподава и няколко урока с основите на аритметиката и геометрията. По-късно Адамс става и преводач на Токугава.
През 1602 година отправя молба до шогуна, да му разреши да ремонтира „Лифде“ и да се завърне в родината си. Получава твърд отказ. След две години Токугава му нарежда да помага в строежа на нов кораб с типичната западна конструкция. Под ръководството на Адамс в град Ито японските корабостроители построяват 80-тонен кораб по модела на „Лифде“. Този кораб е използван за изследване на японското крайбрежие.

Надгробния камък на Миура Анджин

През 1608 година Уилям Адамс пише от името на Токугава писмо до губернатора на Филипините, в което се изразява надеждата, че могат да бъдат установени търговски отношения с Нова Испания. Размяната на дружествени писма полага основите на официалните връзки между Япония и Нова Испания.


В Англия остават съпругата и детето на Уилям Адамс, но Токугава категорично забранява на англичанина да напуска Япония. Той му дава ново име – Анджин-сама, което в превод от японски означава „главен щурман“ (сама е почетна титла, равняваща се на западното "лорд" или "превъзходителство") . По-късно му подарява голямото имение Миура в Хеми (днешният град Йокосука в префектура Канагава), заедно с 80-90 селяни. Подарява му и два меча, с което потвърждава статута му на самурай. Анджин-сама е удостоен и с титлата „хатамото“ (знаменосец). От този момент Токугава Иеясу постановява, че щурманът Уилям Адамс е мъртъв и се ражда самураят Миура Анджин; такъв е японският обичай: при посвещаването в самурай, мъжът получава ново име, което по-добре описва характерът му. По лична заповед на Токугва герб на Миура Анджин става изображението на оръдие.

Фактическият развой на събитията превръща съпругата на Уилям Адамс във вдовица, но това не му пречи, чак до 1613 година, постоянно да ѝ изпраща чрез английски и холандски моряци различни суми. През цялото време остава на служба в най-близкото обкръжение на шогуна. От търговските дела, с които се занимава, Адамс забогатява, а едновременно си изгражда и авторитет сред местните знатни фамилии. Купува си къща в Едо и се жени за японка от „дворцовото съсловие“, която е дъщеря на даймио Магоме Сикибу. Раждат им се две деца, които кръщават Джоузеф и Сузана.

Паметник в чест на Уилям Адамс, поставен на
мястото, където някога се е намирало имението,
подарено му от Токугава Иеясу

Уилям Адамс почива на 16 май 1620 година на остров Хирадо, префектура Нагасаки. Преди смъртта си 55-годишният самурай иска имуществото му да бъде поделено между двете му семейства в Англия и в Япония. Според някои предположения, прахът на Адамс е пренесен и препогребан в имението, подарено му от шогуна.
Синът на Адамс, Джоузеф, продължава търговските дела на баща си и води успешно бизнеса чак до 1635 година, когато е наложена пълна забрана за влизане в Япония и в страната започва да се провежда политиката на самоизолация. През 1636 година Джоузеф поставя паметник на гроба на баща си. В началото на ХХ век на мястото на някогашното имение на Анджин-сама е създаден мемориален парк, в който през 1918 година е издигната мемориална колона в чест на Уилям Адамс.

Един от кварталите на Токио се нарича Анджин-чо в чест на Миура Анджин. А всяка година на 10 август в град Ито се провежда фестивал в негова чест. Ито и Йокосука са побратимени градове с родния град на Адамс – Гилингам.


Съдбата на английския мореплавател е послужила за вдъхновение на американския писател Джеймс Клавел, който през 1975 година публикува романа си „Шогун“. В превърналият се в бестселър роман, главният герой се казва Джон Блакторн, но на практика образът му до голяма степен се гради по преживяното от Адамс. През 1980 година романът е екранизиран под формата на минисериал, а ролята на Анджин-сама е поверена на Ричард Чембърлейн. Все пак, по-точна версия на историята на Уилям Адамс, в която е описан със собственото си име, е изложена в книгата на Кристофър Никол „Рицарят на златното ветрило“ (Златното ветрило е герб на клана Токугава).

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>