Някои от хората, погребани в Стоунхендж, вероятно са родени на територията на съвременния Западен Уелс. Освен това, древните строители са донесли пак от същия регион каменните блокове за строежа на монумента. Изводите са на учени, които са достигнали до тях след изследване на изотопите на стронция в останки от починалите и условията, при които са били кремирани. Съобщение с резултатите от изследването си експертите са публикували в Scientific Reports.
Стоунхендж, построен преди 5 – 4 хиляди години, е представлявал едно от най-големите неолитни гробища в Британия. В резултат на нееднократните разкопки, провеждани в региона на монумента, археолозите са открили кремираните останки най-малко на 83-ма души. Радиовъглеродното датиране показва, че тези хора са живели в периода между 3300 и 2500 г. пр.н.е.
Екипа археолози от Великобритания, Белгия и Франция, воден от Кристофър Снук от Брюкселския свободен университет, са решили да установят произхода на хората, погребани в Стоунхендж. И при предишни изследвания неведнъж учени са изказвали хипотезата, че каменните монолити, използвани в строежа на монумента, са донесени от Западен Уелс. Авторите на новото проучване изхождат от предположението, че и погребаните в древния монументален комплекс хора, произхождат от същото място, а не от териториите на съвременна Южна Англия.
За да разберат доколко предположението им е правдоподобно, учените изследват останките на 25 души, погребани в Стоунхендж. В кремираните им останки е невъзможно с точност да се определи съотношението на изотопите на въглерода и кислорода, за да се направят заключения, касаещи хранителната диета и от там – произхода на индивидите. Високата температура при кремирането разрушава зъбния емайл, който се използва при такива изследвания. Обаче, както показва и предходната разработка на същите автори, в кремираните останки може да се определи точно съотношението на изотопите на стронция. По това съотношение може да се правят изводи за хранителните режими на човека през последните десетина години от живота му. Като референтни стойности изследователите използват съотношението на изотопите на стронция в 17 образци от растения от Западен Уелс, както и публикуваните по-ранно данни със съотношението на изотопите в растения, водите и зъбния емайл от хора от различни райони на Великобритания.
Оказва се, че 15 от кремираните са били „местни“ жители, докато останалите 10 са прекарали последните години от живота си в западната част на Острова, вероятно в териториите, където днес се намира Западен Уелс. Освен това, с помощта на инфрачервена спектроскопия и анализ на съотношението на изотопите на въглерода и кислорода, са установили, че кремацията на останките е извършвана в различни условия. Някои от телата са изгаряни в условия на недостатък на кислород, а за погребалните клади са използвани дървета, които са расли в различни условия, в това число и в характерния за Уелс пейзаж с нискорастящи дървесни видове и храсти. Според изследователите, това е свидетелство, че някои от десетте „неместни“ хора, са кремирани в Западен Уелс, а по-късно прахът им е донесен и погребан в Стоунхендж.
Само преди няколко години британски археолози се опитаха да реконструират дървените шейни, с които вероятно са пренасяни каменните блокове за строежа на Стоунхендж. Тогава експертите на практика показаха, че мегалит, тежащ най-малко един тон, може да се превозва със силата само на 10 души – значително по-малко, отколкото по-рано предполагаха учените.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар