8 август 2017 г.


Стоунхендж е една от най-посещаваните туристически атракции във Великобритания, но древният паметник все така си остава и сред най-загадъчните. Хора от цял свят се стичат на мястото, дивят се на превърналите се в символи древни мегалити и неизменно си задават въпроса, кой, как и защо е издигнал този комплекс.

Мястото наистина е разпознаваемо, но в него са скрити много повече неща, отколкото човек може да възприеме само с един поглед, когато се озове сред древния мегалитен комплекс. Когато археолозите започват да проучват областта около Стоунхендж, загадъчността му става още по-мащабна. Но в същото време експертите успяват да намерят и отговорите на много въпроси и вероятно вече е налице една стройна, логична теория за същността на Стоунхендж.

Особен принос за формирането на тази теория имат последните десетина години. Учените разширяват изследванията си и изучават не само самият мегалитен паметник, но и района около него, като надеждите им са да открият отговорите за предназначението на интригуващия пейзаж, в който се издига праисторическия паметник.

Полята в Дарингтън уолс
Новите методи за георадарно сканиране под повърхността, както и съвременните технологии на провеждане на разкопки разкриха, че Стоунхендж някога е бил част от сложна мрежа от структури: древни погребални могили, неизвестни вече поселения и дори погребения с безценния за онези времена метал – златото, а всичко това е свързано от маршрути, които несъмнено са имали церемониално предназначение. Новите разкрития рисуват картина на много по-мистериозен и загадъчен свят, в който са живели хората от неолита и бронзовата епоха, отколкото се предполагаше по-рано.

Един от проектите с особен принос в проучването на Стоунхендж в неговата цялост е Stonehenge Hidden Landscapes Project, който е проведен в периода 2010 – 2014 година. С помощта на техниките за радарно и магнитно обследване под повърхността беше установено, че Стоунхендж се намира в центъра на комплексна мрежа от структури, разположени на площ от около 12 квадратни километра. Проектът предизвика фурор в медиите, когато през 2015 година учените съобщиха за откритите от тях следи от потенциален “Суперхендж”, намиращ се в съседство в т.нар. Дърингтън уолс – огромен каменен кръг с диаметър от 500 метра, както гласяха първите предположения.

Съвременни каменни стълбове маркират местата, където някога се е издигал Уудхендж - хендж от дървени стълбове
Но еуфорията от съобщението не продължи задълго. При провеждането на същински разкопки археолозите не успяха да открият никакви каменни монолити. Онова, което намериха се оказаха следите от издигали се някога на мястото дървени стълбове. След като са били “демонтирани” дървените стълбове, дупките, в които са били закопани, са запълнени с чакъл и после заровени с пръст. На радарните изображения междините в чакъла изглеждат като каменни блокове, разположени в един голям пръстен – хендж.

Въпреки разочарованието от неуспеха, водещият от Британска страна проекта Винсънт Хафни подчертава, че все пак изследването е разкрило стотици нови структури и характеристики на местността, за които до онзи момент не се е предполагало. След това проучване вече знаем къде има интересни обекти и къде липсват такива”, цитира думите на археолога от университета в Брадфорд ВВС.

Той добавя, че подобни изследвания са ключови, защото позволяват на археолозите “да изследват равномерно целите райони, а не само монументите, за чието съществуване сме наясно. Дава ни възможност да интерпретираме доказателствения материал по по-усъвършенстван начин. Разкри ни, например, абсолютно неизвестната монументална структура в Дърингтън уолс, която е била част от процеса, една негова фаза. Между неолитното селище и масивната земна структура се е намирал огромен пръстен от най-малко 200, а може би дори 300 дървени стълба, високи вероятно между 4 и 6 метра. Това е абсолютно нова находка и тя би била останала неизвестна, ако не беше осъществен проекта”.

Купища от скални отломки в Пресели хилс
Откриването на друг огромен паметник в района промени начина, по който археолозите интерпретират развитието и историята на региона. “Все по-отчетливо, предполагам, започваме да виждаме мозайката от празни пространства и монументи, и как тези обекти са “се премествали” в развитието на целия исторически процес”, обяснява Хафни. С други думи, целият околен ландшафт е използван като място за религиозни и церемониални процесии, свързани с монументите.

Майк Паркър Пиърсън от института по археология към Университетския колеж в Лондон, който ръководи Stonehenge Riverside Project в периода 2003 – 2009 година, смята, че дървените стълбове в Дърингтън уолс са били издигнати с намерението скоро след това да бъдат “демонтирани”. “Може би са стояли само няколко месеца, преди да бъдат извадени и заменени от насипа на хенджа и канавка. Целта им вероятно е била да се маркира периметъра на голямото поселение, което е било напуснато вече. Така че, дървените стълбове може би са били паметник на хората, живели на това място, докато строят Стоунхендж”.

Каквото и да е било предназначението на монумента, това е доказателство, че Стоунхендж не е бил самостоятелен в околния пейзаж. Разбирането на значимостта на Стоунхендж до голяма степен зависи от трактовката на цялата близка околност.

Кариерата със "син камък", откъдето са добити монолитите за вътрешния кръг на Стоунхендж
Проектът Stonehenge Riverside разкрива, че Стоунхендж е построен на два етапа. Първо е създаден насип и канавка около кръг от “сини” камъни. По-рано се предполагаше, че това се е случило преди около 4500 години, но се оказва, че първият етап е осъществен поне 500 години по-рано. През вторият етап са издигнати огромните каменни монолити от външния кръг, които придават на комплекса световно известния му вид. Това обаче се случва около 500 години след градежа на първия, вътрешен кръг с насипа и канавката.

Районът обаче, е обитаван от много по-рано – отпреди поне 9000 години, което предполага, че мястото е било натоварено с особено значение далеч преди да бъде издигнат Стоунхендж.

На около 30 километра от там се намира по-малко известният, но също толкова важен обект в Ейвбъри, където се намира най-големият каменен кръг в Европа. Неолитният обхват на областта се простира още по-надалеч – например, в Уелс, откъдето праисторическите жители на британските острови са извлекли сините каменни блокове за вътрешния кръг на Стоунхендж.

В същото време, Паркър Пиърсън казва, че по всяка вероятност, големите каменни блокове за Стоунхендж са взети от района на Ейвбъри. Това предполага, че значимите неолитни области - полята на Солсбъри, Ейвбъри и Пресели хилс в Уелс (друга област, богата на праисторически монументи) – са свързани помежду си. И свързващият и поддържащият връзката елемент във всичко това е Стоунхендж.

Паркър Пиърсън предполага, че уелските сини каменни блокове са първите, използвани в Стоунхендж и мястото, монументът, откъдето са пренесени е важният елемент. Тези каменни блокове може да се разглеждат като символично представяне на предците на западните британци, казва Паркър Пиърсън, и “пренасянето им в полята на Солсбъри се явява като акт на обединение на двете основни неолитни общности, населявали Южна Англия”.

Скали в Пресели хилс
Дори и днес Пресели хилс са осеяни с долмени (древни гробници). “Гъстотата на долмените показва, че това е бил важен район (както в политически, така и в духовен аспект) около 700 години преди съграждането на Стоунхендж. Това, според експерта, прави района “вероятно водещата територия в западната част на Британия във вековете преди 3000 г. пр.н.е.”.

Обаче, дори и да приемем теорията, че пренасянето на каменните блокове от Уелс е символичен и дори политически акт, остава другата загадка: как праисторическите британци са придвижвали огромните блокове?
Някои учени са изказвали хипотезата, че блоковете изобщо не са пренасяни от хора, а вместо това ледниците са “транспортирали” камъните до Южна Британия. Но откриването на две праисторически каменни кариери в Пресели слага край на дебата, поне що се отнася до произхода на сините каменни блокове от вътрешния кръг на Стоунхендж.

Учените дори са провеждали експерименти, за да проверят идеи как може да се пренесат каменните блокове от Уелс, който се намира на около 260 км. Според Паркър Пиърсън опитно е установено, че придвижването на малките мегалити от син камък, чието тегло не надхвърля два тона, всъщност не е чак толкова сложно, дори при използването на прости дървени шейни.

Друга находка от близките години дава нов поглед към Стоунхендж. В рамките на проекта Stonehenge Riverside през 2008 година археолози попадат на кремираните останки на хора, погребани в Стоунхендж. Намерени са общо 58 погребения, сред които поне 9 са на мъже и 14 на жени. Понеже се предполага, че всеки, погребан на това място, се е ползвал с висок социален статут, на преден план излиза въпроса за ролята на жените в общностите през епохата на неолита.


“По всичко личи, че около Стоунхендж винаги ще се появява по още нещо ново, и въпреки това се учудвам, че продължаваме да откриваме толкова много нови неща – дори и в области, които са проучвани в продължение на години”, казва Хафни. “Последните находки  в Дърнигтън са ярък пример за това, как новите технологии не само помагат в откриването на нови обекти, но и коренно преобръщат начина, по който интерпретираме вече известните ни места. Това още веднъж подчертава доколко Стоунхендж е уникален, но също ни показва, че и околностите му също са от голямо значение; и че едва сега започваме да разбираме как се е развивал района и монументалния комплекс, както и какво е означавал той за хората, съградили Стоунхендж”.

Изглежда, че е без значение колко нови открития са направени, защото Стоунхендж винаги ще повдига нови и нови въпроси пред учените и медиите, които отразяват тяхната работа. Неолитните хора са притежавали не само големи амбиции, но са имали и уменията, с които да подплатят амбициите си.

Такъв огромен монумент, издигнат с такава прецизност, успял да устои на времето и да просъществува хилядолетия, не е лесен за разбиране от съвременния човек, който живее в свят от бързо износващи се вещи и сгради…

0 коментара:

Публикуване на коментар