Стоунхендж може да се окаже "втора употреба". Нови находки предполагат, че първоначално е построен в Уелс

Стоунхендж може да се окаже “втора употреба”: "сините" камъни (долеритови скални късове), от които се състои вътрешният пръстен на древното съоръжение, първоначално са изсечени и са стоели на територията на днешен Уелс. Едва 500 години по-късно са пренесени на мястото, на което се намират днес – в днешното графство Уилтшър, Англия. За новото си откритие британски археолози разказват в списание Antiquity.

The Guardian цитира съобщение за пресата, в което учените припомнят, че по-рано се смяташе, че "сините" камъни от вътрешната “подкова” на Стоунхендж са извлечени от хълмовете Пресели (днес в графство Пембрукшър), които се намират само на 220 километра от равнините край Солсбъри, където се намира Стоунхендж.

Археолозите обаче са открили в Уелс, сред хълмовете Карн Годог и Крейг Рос-и-фелин, древни скални кариери, от които липсват скални късове съответстващи по форма и размер на долеритите от Стоунхендж. В близост учените са се натъкнали на подобни каменни блокове, които древните строители са извлекли от скалите, но са изоставили на място.  Открита е и “товарна рампа”, от която вероятно са товарени огромните блокове.
Според специалистите, не се е налагало бъдещите стълбове да бъдат изсичани нацяло. На шега учените описват метода за добиването на скалните колони като "природен еквивалент на Икеа": природата сама им е придала тази форма преди около 480 милиона години. Праисторическите строители е трябвало само да забият клинове по разломите им и да ги заливат с вода. Дървените клинове са поемали водата, набъбвали са и готовата каменна колона се е отделяла от скалата.

В близост са открити овъглени останки от лешници и други ядки, както и пепел от огнищата на праисторическите каменоделци. Радиовъглердоно датиране на пепелта показва, че на древната кариера са работили хора около 3400-3200 г. пр.н.е. Каменните пръстени от варовикови и сини камъни (централната част на Стоунхендж) са били издигнати между 2440—2100 г. пр.н.е., а първите каменни блокове са донесени в долината край Солсбъри около 2900 година пр.н.е.

“Възможно е на хората от каменната епоха да са им били необходими 500 години, за да пренесат каменните блокове от Уелс в Уилтшър. Според мен обаче, това е по-малко вероятното обяснение. По-скоро каменните блокове първо са били използвани в местен паметник, издигащ се в близост до каменоломните. По-късно паметникът е бил “демонтиран”, а блоковете му са пренесени и издигнати на новото място в Уилтшър”, казва ръководителят на проекта Майк Паркър Пиърсън.

Транспортирането на гигантските каменни блокове на такова разстояние е било голямо технологично постижение за каменната епоха. Археолозите са пресметнали, че дори и най-малките от общо 80-те монолитни блока тежи най-малко два тона. Пренасянето им е извършвано върху дървени шейни, който са плъзгани по дървени трупи, играещи ролята на релси.

Според учените, преместването на камъните е било живописно зрелище, привлякло много от племената от различни региони в древна Британия. В този смисъл Стоунхендж може да се разглежда като паметник на обединените неолитни общности.