В навечерието сме на китайската нова година, която мнозина избързаха да си честят още с настъпването на календарната 2019 година (по Григорианския календар, който използваме). Разминаването между двете открай време предизвиква обърквания сред онези, които не са запознати с разликите в летоброенето, използвано на запад и в Китай.
От текстовете на Шу дзин ("Книга на историята" или "Книга на преданията") става ясно, че китайските жреци в древността са били хранители и на астрономичните познания. В един от древните летописи са запазени сведения за слънчево затъмнение, случило се - според съвременни изчисления - на 22 октомври 2137 г. пр.н.е. Но корените на разбирането за движението на времето водят началото си от поне хилядолетие преди това, когато древните китайски племена са разполагали с много точни понятия за сезоните и цикличността на природните явления.
 |
| "Астрономични записки" върху гадателски кости от времето на династията Шан (XIV век пр.н.е.) |
Чисто "научно" китайският лунен календар има 12 месеца, в които се редуват месеци с по 29 и 30 дни. Така се получава лунен цикъл от 354 дни. Древните китайски астрономи обаче установяват наличието и на друг по-голям цикъл - 19 годишния цикъл, който в западната цивилизация е известен като Метонов цикъл, затова, за да поддържат в ред "хода на времето", в течение на 19-те години от един цикъл седем пъти са добавяни по един цял месец. Така се получава високосна лунна година, които в китайските календари са били 3-тата, 6-тата, 8-та, 11-тата, 14-тата, 16-тата и 19-тата от цикъла.
Когато Цин Шъхуанди успява да покори всички китайски племена и да постави началото на първата императорска династия (246 - 201 г. пр.н.е.), китайският лунен календар е приведен в съответствие със сезонните дейности в селското стопанство. Вместо 12-те месеца се появяват 24 сезона, определяни по положението на Слънцето върху еклиптиката. Всъщност, двете календарни системи продължават да се ползват паралелно, като сезонната в буквален смисъл е служела предимно на селското население, подсказвайки му какви са стопанските дейности, с които трябва да се занимае.
Началото на годината започвало със сезона "Ли чун", т.е. "Начало на пролетта", следвал сезона "Юй шуй" ("Дъждовна вода") и т.н. до 24-тия "Да хан" ("Големи студове") в края на годината. Този календар, както вече споменахме, се ползва предимно в селските райони, а държавата като цяло се ръководи от астрономическите наблюдения и изготвяните по тях лунни календари. Подобни циклични календарни системи са характерни не само за Китай, но и за Япония, Корея, Монголия и Тибет, които попадат под силното влияние на Китай. В същото време, обратното влияние внася в китайската лунна година цикличността, подчинена на по-голям период от време, равняващ се на 60 години.
Всяка година от 60-годишния цикъл получава свое йероглифно обозначение, което обаче не е натоварено с особен смисъл по своя характер. Целият цикъл се поделя между пет двойни "небесни клона", съответстващи на петте основни стихии (дърво, огън, земя, метал и вода. Всяка от стихиите е представена в двете състояния, определящи цялото съществувание изобщо - "мъжкото", градивно Ян и "женското", пасивно и разрушително Ин (5 стихии х 2 състояния = 10 "небесни клона"; обозначавани са като Дзя, И, Бин, Дин, У, Дзъ, Гън, Син, Жън и Гуи).
От друга страна 60-годишният цикъл се поделя и на 12 периода, всеки от които формира "земните клони". Преди около две хилядолетия към всеки от "земните клони" е добавена асоциация с определено животно, което на запад неправилно асоциират с аналогичния брой на зодиакалните съзвездия. След съвсем кратко време "земните клони" губят изначалните си обозначения и започват да се наричат само по животното, което е асоциирано към съответната година.
В цялата тази сложна на пръв поглед система съществува много стройна логика. Първата година от 60-годишния цикъл е под знака на мишката, втората - на вола, третата - на тигъра и т.н. Но във всеки цикъл пет години ще преминават под знака на едно и също животно. Поради това, за по-точно представяне на датировките, започват да обозначават годините със съответстващите им два циклични знака - както на "небесния клон", така и на "земния клон". Т.е. първата година от цикъла ще е под знака на дървената мишка, втората ще е на дървения вол, третата - на огнения тигър и т.н.
Към цялата система се добавя и доктрината за съответствията на петте елемента, според която на всеки елемент съответства и цвят: бял за метал, черен за вода, зелен за дърво, червен за огън и кафяв за земя. Така годината на огнения дракон, например, се превръща в годината на червения дракон или на червения огнен дракон (червено съответства на огън).
Кога обаче е поставено началото на тези 60-годишни цикли и как отразените в китайските летописи събития се преизчисляват спрямо Григорианския календар? Според китайските традиции, историята на държавата им започва с властването на полумитичния Хуанди (Жълтият император, който не е император в същинския смисъл на тази дума).
Изчислено е, че той започва своето управление през 2697 г. пр.н.е. От тогава до сега са изминали пълни 78 от 60-годишните цикли и в момента тече 79-ят цикъл. С проста математика се изчислява, че предстоящата ще бъде 4716 година (2697+2019) от китайското летоброене. И понеже 4716 = (60 * 78) +36, то навлизаме в 36-тата година от 60-годишния цикъл. На тази година е отредено да бъде под знака на "небесния клон" Ян (мъжкото начало); на земята, а следователно и на кафявото, и на мъжкото прасе, като еквивалент на "земния клон".
Годината на кафявото земно прасе започва на 5 февруари 2019 година. В този момент настъпва второто новолуние след зимното слънцестоене и точно от този момент е прието да започва новата лунна година в китайския календар.
В някои източници ще срещнете, че на 5 февруари ще започне 4717 китайска година. Това обаче не е правилно. Разминаването вероятно идва от факта, че незапознатите с детайлите приемат за начало на годината, през която Хуанди става владетел, времето около зимното слънцестоене на 2698 г. пр.н.е. Тази дата обаче е нямала никакъв смисъл за древните китайски племена, понеже началото на годината при тях е отбелязвано с пролетното равноденствие, т.е. вярната дата, от която Жълтият император е властвал е пролетта на 2697 г. пр.н.е.
Посрещането на Новата година в Китай е най-големият празник в страната. Празненствата продължават 15 дни и вероятно това е единственото време през годината, когато членовете на големите китайски семейства, разпръснати из милиардната държава, могат да се съберат, за да прекарат заедно няколко дни.
0 коментара:
Публикуване на коментар