Учени от Оксфордския университет са с ключова роля в новите изследвания за идентифициране на най-ранните доказателства за някои от първите известни представители на Денисовския човек и неандерталците, обитавали териториите в Южен Сибир.
Професор Том Хайъм и екипът от лабораторията за радиовъглеродно датиране в Оксфордския университет, който той ръководи, съвместно с мултидисциплинарен екип от Великобритания, Русия, Австралия, Канада и Германия в продължение на пет години провеждат подробно изследване, чиято цел е прецизно датиране на археологическия обект в пещерата Денисов. Разположената в подножието на Алтайските планини в Сибир пещера е единственият в света обект, за който е известно, че е обитаван от двете архаични човешки групи (хоминини) през различни етапи от историята.
В списание Nature са публикувани две нови изследвания, които представят хронологията на периодите, през които неандерталците и техните загадъчни „братовчеди“ – денисовския човек – са обитавали мястото; учените са описали и околната среда, която са населявали и какви предизвикателства е представлявала за тях, преди да изчезнат.
За пръв път пещерата Денисов попадна във фокуса на вниманието на експертите по цял свят през 2010 година, когато беше публикуван генома на неидентифициран до тогава човешки вид. Генетичния код е извлечен от останките на малко момиче, принадлежащо към група хоминини, които до онзи момент не са идентифицирани в палеоантропологичните записи. Видът е наречен по името на пещерата – денисовски човек. На база малкото и фрагментирани останки от тези два вида, в последвалите изследвания бяха направени множество разкрития за генетичната история на денисвоския човек и алтайските неандерталци.
През миналата година в Денисовската пещера беше открит фрагмент от кост, от който беше извлечена ДНК. Анализът показа, че геномът принадлежи на дъщеря, чиято майка е неандерталка, а бащата – денисовски човек. Това е първото пряко доказателство, че двете архаични групи са се кръстосвали помежду си. Датирането на останките и артефактите, останките от животни и растения, открити в седиментните слоеве в Денисовската пещера обаче, все още си остават не съвсем надеждни.
В продължение на 40 години в Денисовската пещера се провеждат археологически проучвания. Разкопките са ръководени от професорите Анатоли Деревянко и Михаил Шунков от Института по археология и етнография в Новосибирск, клон на Руската академия на науките. Благодарение на тези проучвания е съставена най-дългата археологическа последователност в Сибир.
В новото изследване, екипът от Оксфорд в рамките на проекта PalaeoChron извършва радиовъглеродно датиране на петдесет образци от кости, зъби и фрагменти от въглени, извлечени от горните утаечни пластове в пещерата. Допълнително са извършени повече от 100 оптични датировки на образци от отлаганията. Методът е приложим, когато изследваните образци са прекалено стари за радиовъглероден анализ. Оптичните датировки са извършени от изследователи от университета в Уулонгонг, Австралия. Друг австралийски екип извършва датировка на костния фрагмент от детето от смесения неандерталско-денисовски „брак“, като използва метод за анализ на урановите изотопи, с цел да се определи предполагаемата минимална възраст на обекта. „За пръв път имаме пълната увереност да твърдим, че сме определили възрастта и цялата археологическа последователност на пещерата и артефактите, открити в нея“, заявява порф. Хайъм.
За да определят най-вероятната възраст на архаичните вкаменелости, учените от Оксфорд разработват нов модел, основан на Бейсова статистика. В модела са комбинирани няколко от датировките заедно с информация от стратиграфията на отлаганията и генетичната възраст на фосилите от денисовски човек и неандерталци, както и взаимното им съотнасяне – последното се базира на заместванията в митохондриалните ДНК последователности, които са анализирани от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия.
Д-р Катерина Дука (института „Макс Планк), която е водещ автор в изследването, обяснява, че с новия модел са получени подобрени „прогнозни възрасти за хоминините. Взети са под внимание всички налични данни за да може да бъдат датирани тези малки, фрагментирани и изолирани фосили, които понякога би могло да са изместени в отлаганията на пещерната последователност“.
„Новата хронология на пещерата Денисов представя хронологичната последователност на богатите данни, събрани от нашите руски колеги, за археологическата и екологичната история на пещерата. Тези данни обхващат времето на последните три ледникови и междуледникови цикъла“, добавя водещият автор в изследването, специалист по оптични датировки, проф. Зенобия Якобс от университета в Уулонгонг, Австралия.
Новите изследвания показват, че пещерата е обитавана от денисовския човек най-малко отпреди 200 000 години, а откритите най-дълбоко в пластовете каменни оръдия на труда предполагат, че заселването на човекоподобни видове в Денисовска може да се започнало още преди 300 000 години. Неандерталците са посещавали мястото преди между 200 000 и 100 000 години. А „Дени“ – момичето със смесени гени от неандерталец и денисовски човек, показва, че двете групи са се срещнали и кръстосали помежду си преди около 100 000 години.
Повечето от доказателствата за присъствието на неандерталци в пещерата Денисов попадат в рамките на последния междуледников период, преди около 120 000 години, когато климатът е бил относително топъл, докато денисовските хора е трябвало да оцеляват в много по-студени периоди, преди окончателно да изчезнат около 50 000 години назад във времето.
Съвременния човек присъства в други части на Азия по същото време, но естеството на каквито и да е връзки между него и денисовците остава отворено за спекулативни хипотези; засега е ясно само, че липсват каквито и да е фосилни или генетични следи от присъствието на Homo sapiens в пещерата Денисов.
Екипът изследователи от Оксфорд е идентифицирал също и най-старите към момента доказателства, откривани на територията на северна Евразия за изработени от животински кости и зъби игли и украшения. Наличието на такива артефакти се свързва със съвременния човек и се приемат за началото на късния палеолит. Периодът обхваща времето отпреди между 49 000 и 43 000 години.
В този смисъл, новите изследвания дават отговори на някои от загадките от Денисовската пещера, но в същото време се поставят и нови въпроси, на които тепърва ще трябва да се търсят решенията.
В заключение проф. Хайъм коментира, че „остава отворен въпросът, дали денисовските хора или съвременния човек са изработили украшенията и сечивата, открити в пещерата. Надяваме се, че в процеса на изследване на ДНК от седиментите ще успеем да идентифицираме кой е създал тези предмети, които често са свързвани със символичното и по-сложното социално поведение, съхранявано в археологическите записи“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар