20.3.17

Днес е пролетното равноденствие. Ако ви попитат какво означава това, освен че започва пролетта, вероятно мнозина ще кажат, че светлата и тъмната част на денонощието са равни и продължават по 12 часа. И ще са прави, но и ще грешат.

В 10:28 часа (световно време) днес (12:28 часа българско време) проекцията на центъра на слънчевия диск в своето видимо движение по еклиптиката пресече небесния екватор. Именно това явление астрономията приема за настъпване на пролетното равноденствие. В Северното полукълбо започва астрономическата пролет, а в Южното – есента.

По стандартното световно време пролетното равноденствие за Северното полукълбо винаги настъпва на 20 март (разминаването с календарните дати за конкретните места по света се дължи на различните часови пояси). През това денонощие светлата и тъмната част наистина са почти равни. Почти, защото денят продължава малко повече от 12 часа. Разминаването се дължи първо на атмосферната рефракция, която за наблюдателите от Земята леко “повдига” слънчевия диск. И още един фактор - продължителността на деня се измерва между моментите на изгрева и залеза, които пък се отчитат по горния край на слънчевия диск спрямо хоризонта, докато равноденствието се измерва спрямо центъра на слънчевия диск.

В дните на равноденствие Слънцето изгрява почти точно от Изток (леко на север) и залязва почти точно на Запад (леко на север).

Въртенето на Земята по орбита около Слънцето създава негови проекции на фона на звездното небе. Тези проекции се преместват по т.нар. еклиптика (червената линия), която се разминава с линията на небесния екватор (бялата линия). Точките на пресичане на двете линии са точките на пролетното и есенното равноденствие.
Ако попитате астролозите, ще ви кажат, че днес Слънцето навлиза в съзвездието Овен. И ще ви излъжат. Всъщност, днес проекцията на Слънцето на звездното небе ще е в съзвездието Риби. Разминаването има съвсем логично обяснение от гледна точка на астрономията.

Още древногръцкият астроном Хипарх (живее между 190-120 година пр.н.е.) описва явлението, което наричаме прецесия. Пак по онова време той открива и другото явление, което е следствие от прецесията – предварението на равноденствията. Заради прецесията на земната ос взаимното разположение на небесния екватор и еклиптиката бавно се променя. За една година положението на екватора се премества така, че Слънцето преминава през точката на равноденствието с 20 минути и 24 секунди по-рано, отколкото й е нужно на Земята за да направи един пълен оборот по орбитата си. Резултатът от това е, че проекциите на точките на равноденствието се изместват спрямо звездното небе. Прието е равноденствените точки да се означават със зодиакалните знаци на Овена и Везните, както това е било по времето на Хипарх, но днес тези точки се проектират вече в съзвездията Риби за пролетното и Дева за есенното равноденствие.

Съвременният Григориански календар е така разчетен, че в дългосрочна перспектива равноденствията да се падат на едни и същи дати. Все пак, има малки колебания. Най-раните дати за настъпване на равноденствията се падат на високосните години, а най-късно астрономическата пролет започва в годините преди високосна. Но разликите не са повече от няколко часа. Най-рано – за времето на съществуване на Григорианския календар – равноденствието на стъпва през 1696 година – на 19 март в 15:05 часа. А най-късно астрономическата пролет е започнала през 1903 година – на 21 март в 19:15 часа.
И ако сега решите, че написаното не е вярно, защото “всяко дете знае, че 21 март е деня на Първа пролет” ще се окажете отново хем прави, хем в голяма грешка.

Датата 21 март по Григорианския календар наистина се смята за “официална” дата на Пасхата. Самата реформа в календара е предприета от папа Григорий XIII точно за да се отстрани натрупалата се с годините грешка. По време на Никейския събор през 325 година, когато се поставят основите на Християнската Църква, Пасхата се падала точно на 21 март (и понеже говорим за времето на Римската империя точното време е “12 дни преди априлските календи”). Действащият по онова време Юлиански календар приема продължителността на годината за 365,25 дни. Достатъчно неточно, за да може в продължение на 128 години да се натрупа едно денонощие разлика. Затова и по времето на папа Григорий XIII Пасхата вече се е преместила с 13 дни. След въвеждането на Григорианския календар нещата си идват на мястото. Но от астрономическа гледна точка пролетното равноденствие се случва точно на 20 март.

Днес имате повод да поздравите познатите си, които се занимават с астрология, защото астролозите са избрали точно деня на пролетното равноденствие за свой “професионален” празник. Въпреки че никой официално не признава астрологията за наука, практикуващите гадаене по звездите поне са по-консервативни в определяне на датата на празника си. Астрономите са по-сухари в това отношение и подхождат прагматично. Празнуват Международния ден на астрономията в съботата, когато Луната е близо до фаза първа четвърт в периода от средата на април до средата на май.

А така звучи равноденствието според Жан Мишел Жар:

0 коментара:

Публикуване на коментар