Скрит в един от най-тъмните ъгли на съзвездието Орион, този „космически прилеп“ е разпрострял крилата си през междузвездното пространство. От него ни делят около две хиляди светлинни години. „Прилепът“ е осветяван от младите звезди, родили се в неговите недра. Въпреки че са обвити в непрозрачни облаци от прах, лъчите на младите светила успяват да пробият през мъглявината. За невъоръженото око мъглявината NGC 1788 е недостъпна за наблюдения. Но с помощта на телескопа на Европейската Южна обсерватория (ESO) Very Large Telescope (VLT), мъглявината, наричана „Космически прилеп“ заблестява в меки цветове на изображението, което е най-детайлното, заснемано до момента.
VLT е уловил ефирното сияние на мъглявината NGC 1788, която се намира в един от най-тъмните региони на съзвездието Орион. Тази подобна по форма на прилеп мъглявина не емитира светлина – тя е осветявана от група млади звезди, зародили се в ядрото ѝ, които са много трудно забележими заради облаците от междузвезден прах. От момента на регистриране на мъглявината до наши дни, научните инструменти са претърпели голямо развитие. И това изображение, заснето с помощта на VLT, за момента е най-детайлния „образ“ на NGC 1788, с който науката разполага.
Мъглявината изглежда самотна в съзвездието Орион – изолирана е от други космически обекти. Астрономите обаче смятат, че причудливата ѝ форма е резултат от мощните звездни ветрове, породени от звездите, които са се родили в недрата ѝ. Изгарящите потоци плазма, изхвърляни от горните слоеве на атмосферата на звездите се ускоряват до невъобразимо високи скорости. Тези потоци са виновниците за формирането на формата на „прилеп“ от праха и газовете, сред които се раждат млади звезди.
NGC 1788 за пръв път е описана от прочутия астроном Уилям Хершел, който я включва в каталога си, послужил по-късно за основа на една от най-богатите и значими колекции с описания на обекти от дълбокия космос – Нов общ каталог (New General Catalogue, NGC).
Изображение на тази малка и неясна мъглявина по-рано е заснето от 2,2-метровия телескоп MPG/ESO, който се намира в обсерваторията Ла Сила. Новото изображение обаче е уловило космическата сцена в пълните детайли на обгърнатото в междузвезден прах пространство. Кадърът е заснет по повод двадесетата годишнина на един от най-универсалните инструменти, с които се гордее ESO - FOcal Reducer and low dispersion Spectrograph 2 (FORS2).
FORS2 е монтиран на Анту, един от 8,2-метровите телескопи, които формират заедно VLT. Способността на инструмента е в това, да улавя в детайли големи области от звездното небе. Това го прави един от най-модерните научни инструменти, с които се гордее ESO. За двадесетте години, откакто е в употреба, FORS2 се е превърнал за астрономите в незаменимото им „швейцарско армейско ножче“.
Псевдонимът му отразява много добре уникално широкия набор от функции, които са му възложени. Многофункционалността на FORS2 се разпростира и отвъд чисто научната работа – способността му да заснема висококачествени красиви изображения, като това, го правят полезен и в представянето на постиженията на науката пред широката общественост.
Изображението е заснето като част от програмата на ESO, наречена Cosmic Gems (космически скъпоценни камъни). Това е инициатива, в която телескопите на ESO се използват за заснемане на интересни, интригуващи и визуално привлекателни изображения, които да послужат за образователни цели. Програмата използва телескопното време, което е неподходящо за научни наблюдения и – с помощта на FORS2 – създава спиращи дъха изображения на някои от най-ярките обекти в нощното небе. „Космическият прилеп“ е един от тези обекти.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар