Двете жени от бронзовата епоха, чиито останки са открити в погребения в Дания, най-вероятно не са пътували надалеч из Европа, както предполагат предишни изследвания. За едната от погребаните – момичето от Егтвед – се допуска, че може би е била млада шаманка. Жените са обичали по-скоро „да си седят у дома“ и вероятно никога не са напускали пределите на онова, което в наши дни е територията на Дания. Това са заключенията на учени от Орхуския университет в Дания, които са специалисти по геология.
В две предходни разработки са анализирани изотопи на химически елементи в останките на жените. Новите данни показват, че тези анализи обаче, най-вероятно са погрешни, заради замърсяването на почвите от торове и добавки, използвани в селското стопанство. Авторите на новото изследване смятат, че използването на изотопите на стронция за проследяване на преместването на праисторическите хора, трябва да се извършва с голяма прецизност и като се отчита фактора за какво са използвани земите, където са направени находките.
Екипът учени от Орхуския университет в Дания смятат, че в противен случай може да се стигне до неправилни изводи. Но изследователите, извършили предходните две изследвания, защитават тезата си и не смятат, че са сбъркали в заключенията си.
Като цяло в изследването на учените от Университета в Орхус няма нищо, което да променя предходната интерпретация на данните, според които, двете жени от бронзовата епоха са пристигнали от някъде другаде – място, намиращо се доста далеч. Това са твърденията на експерти по геохимия от Университета в Копенхаген.
В подкрепа на тази теза може да се каже, че и други скорошни изследвания на различни европейски екипи, които се основават на анализи на ДНК и изотопите на стронция, също достигат до заключение, че през бронзовата епоха жителите на Европа са били много мобилни.
Двете жени от бронзовата епоха са добре известни на археолозите. Останките на момичето от Егтвед (вероятно шаманка) и жената от Скридструп са открити в Дания през 1921 и 1935 година, съответно. Съвсем наскоро изследователи, след анализи на останките им с най-съвремените методи, достигнаха до извода, че жените са пътешествали много.
Авторите на предходните изследвания достигат до извода, че момичето от Егтвед е прекарала ранните си години извън пределите на съвременна Дания, вероятно някъде на територията на днешна южна Германия. Освен това, учените твърдят, че през последните две години от живота си, момичето е пътешествало, вероятно до родното си място в южна Германия и след това се е върнала отново в Дания. Починала е, когато е била на 18-годишна възраст.
Жената от Скридструп се предполага, че е дошла от друго място в Дания. Четири години по-късно почива и е погребана в могила, където археолози откриват останките ѝ през 1935 година.
Нещо обаче не пасва и затова експерти от катедрата по геология в Университета в Орхус решават да проучат нещата още веднъж и от друга гледна точка. Онова, което им се струва странно е, че картите за разпределение на стронция, върху които се базират изводите на колегите им, нямат сходство с геологията. Затова, пишат учените, решават да проверят, дали съвременното земеделие не е причината, поради която естествените промени в количествата стронций се оказват „изкривени“.
Когато човек пие и употребява местните вода и храна, той поема и изотопи на химическите елементи, които са уникални като съотношение за всеки отделен регион. Тези изотопи се натрупват в зъбите, костите и косата. По този начин, като се изследват количествата и съотношенията на изотопите в такива останки, експертите могат да разберат къде са се родили и живели древните хора.
За целта, обаче, на изследователите са им нужни точни карти, показващи изотопното съдържание за всеки регион. Само така е налице базата, с която да се сравняват данните от анализите на изотопите в останките от древни хора. Авторите на новото изследване са разгледали изотопите на стронция в околната среда. Установяват, че в гасената вар, която фермерите използват като добавка при торене на почвите, има много стронций. Това от своя страна влияе на наличието на изотопите му и на практика не отразява доисторическите му нива в почвата.
Когато изследователите използват изотопните стойности, за почва без влиянието на гасената вар, получават много различни резултати от онези, получени в предходните изследвания. Най-вероятното заключение в този случай е, че двете жени от бронзовата епоха са се родили недалеч от местата, където са починали; т.е., не са живели „зад граница“, както предполагат предходните разработки. В новото изследване учените достигат до извода, че жените – най-вероятно – са се родили и прекарали живота си в рамките на около 10 километра от местата, където са погребани.
Учените подчертават още, че ситуацията в Дания не е уникална. В районите с развито селско стопанство следва много внимателно да се подхожда при използването на изотопите на стронция като маркери за проследяване на движението на праисторически хора.
Този аргумент обаче, не разколебава мнението на учените, извършили предишните изследвания, които определят подхода на колегите си от Орхус като прекалено ограничен. Те съобщават, че скоро ще бъдат публикувани данни от изследвания на 1200 почвени образци от цяла Европа, които не показват статистически разлики между биодостъпните изотопи на стронция в почвата от селскостопански и неселскостопански терени.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар