На дъното на Нил откриха останки от древен египетски кораб, описан от Херодот

Останките от барис на дъното в залива Абу Кир

Недалеч от устието на Нил, в залива Абу Кир, са открити за пръв път останки от древноегипетски търговски кораб, чието съществуване в продължение на дълго време е подлагано под съмнение от страна на историците. Първото споменаване за плавателни съдове с оригинална форма и изработка, които местните жители наричали „барис“, се среща в „История“ на Херодот, който през V век пр.н.е. пътува до Египет. Древногръцкият историк описва много подробно как е изглеждал този интересен кораб. Така или иначе, обаче, досега материални доказателства в подкрепа на описанието на Херодот не бяха откривани.

Истинността на написаното от него успява да потвърди руският египтолог Александър Белов. Той установява, че откритите от археолози останки от древен плавателен съд, чиято възраст се оценява на около 2500 години, са точно от легендарен барис. Монография на руския учен, озаглавена „Кораб-17: барис от Тонис-Хераклион“ е публикувана от издателството на Оксфордския университет.

Град Тонис, известен за гърците като Хераклион (според легендите именно дам слиза на брега Херкулес), е основан преди около 2700 години и няколко века остава най-голямото пристанище и търговски център в Древен Египет. Обаче морето полека, но непрекъснато настъпва към сушата и някъде около края на VIII век градът окончателно остава под вода.

Днес останките на Тонис се намират на дъното в залива Абу Кир, приблизително на 2,5 километра от брега и ги покриват поне 10 метра вода. Руините му са открити в самия край на ХХ век и все още голяма част от тях не е изследвана.



На науката е известно, че в периода на най-голям разцвет на Хераклион, около 450 г. пр.н.е., Херодот посещава града и го описва в книгата си. Там се среща и описанието на търговски кораб, наричан „барис“, с платна от папирус, който успява много да впечатли „бащата на историята“ с необичайния начин на строежа си. Корабът, пише Херодот, все едно е изработен от дълги дървени „тухли“, закрепени чрез медни гвоздеи.

„Когато строят кораби по този начин, отгоре слагат напречни греди. Ребра изобщо не поставят, а междините запълват с папирус“, пише древногръцкият историк (Херодот, "История" книга II - 96).

Необичаен и начинът, по който се управлявал кораба: „Корабът има само едно кормило, което преминава през кила [...]. Такива съдове могат да се движат нагоре по реката само при силен попътен вятър; буксират ги покрай брега“. 

По-натам Херодот подробно описва начина на движение на кораба и уточнява: „Такива съдове египтяните имат много и някои от тях са с товароподемност от много хиляди таланти“. (заб.: талант – около 26 килограма).

Две и половина хилядолетия по-късно, по време на археологическите проучвания на дъното в залива Абу Кир са открити останките от такъв кораб, потънал в далечното минало в пристанището на древния град.

Корабът е построен между 664 и 332 г. пр.н.е., според извършените от експертите датировки. Като се отчете колко време е изминало от тогава, останките от него са се запазили относително добре: оцелял е почти 70% от корпуса.
В крайбрежните води са открити останките общо на повече от 60 кораба, но този – кораб-17 – привлича вниманието на Александър Белов от Центъра по егптология към Руската академия на науките.
Силуетът на останките на кораба приличат на дървена къща, строена като че ли от дървени тухли. А през отверстие в кила е минавало дебелото кормилно гребло. Белов постоянно пътува да изследва останките на Хераклион от откриването им през 1999 година.



След многобройни проучвания на находката и като изследва всички детайли, ученият се убеждава, че „Кораб-17“ е точно барис, описан от Херодот, само че дължината му е малко по-голяма – приблизително 28 метра.
След като анализира дума по дума текста на древногръцкия историк и провежда детайлен анализ на всички оцелели фрагменти от корпуса, Белов твърди, че е налице стопроцентово съвпадение между структурата и описанието на Херодот.
Това означава не само, че вече е открит първият от „легендарните“ барис-и, но може да се твърди, че Херодот доста точно е описал онова, което е видял със собствените си очи.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>