19.3.17

нформационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията - в смисъла на сурови данни - не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяко от тях."

Човекът, написал това, си отиде от тоя свят преди 9 години. Казва се Артър Чарлз Кларк и заради всичко онова, което е постигнал през живота си, през 1999 година е удостоен от кралица Елизабет II с рицарска титла.

Ражда се на 16 декември 1917 година в Майнхед, графство Съмърсет. Прекарва детските и юношеските си години в родния си край. През 1936 година се мести да живее в Лондон. Там го заварва втората световна война. По време на войната служи на радиолокационните станции, които англичаните току що са приели на въоръжение. След края на войната се уволнява с чин лейтенант и завършва Кралския колеж в Лондон със степен магистър по математика и физика.

Следват няколко бурни години на пътешествия. По време на едно от пътуванията си до САЩ през лятото на 1953 година, след бурна любовна връзка, Кларк се жени американката Мерилин Мейфилд. Бракът им обаче трае само 6 месеца и през декември същата година се разделят. Фактическият развод между двамата е оформен едва през 1964 година, но връзката им отдавна е приключила.

Артър Кларк заминава през 1956 година заедно с приятеля си Майкъл Уилсън за Шри Ланка. Установява се там, получава гражданство и до края на дните си живее в столицата на Шри Ланка – Коломбо. Голяма част от времето си прекарва в подводни изследвания, което пък се отразява в творчеството. Много от книгите му са на морска тематика.

Артър Кларк заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайлайн, са наричани от критиците „голямата тройка“ на фантастиката от ХХ век. Заслугите им за популяризиране на жанра са неоценими. Изхождайки от позициите си на учен, Кларк пише в характерния си стил за бъдещето на земната цивилизация. В творбите му оптимистичното звучене за бъдещето на човечеството взема връх, на моменти достигайки до почти утопични представи.

На широката публика Артър Кларк е познат с романите си от циклите „Космическа Одисея“, „Рама“ и „Одисея във времето“. Той обаче е автор на още десетки отделни романи, повести и разкази. В много от произведенията му се среща онзи мотив, според който развитието на разумните раси неминуемо води до издигане на нивото им до там, че да се приравняват с божественото.

През 1998 година британската корона изготвя указ за удостояването му с рицарска титла за „Заслуги към литературата“. Връчването на званието сър обаче е отложено, заради педофилски скандал, в който Кларк е забъркан от таблоида „The Sunday Mirror”. Обвиненията се оказват абсолютно безпочвени. Жълтото издание официално се извинява на писателя и след изглаждане на отношенията помежду им, Артър Кларк е посветен в рицарско звание.

Една от идеите на Артър Кларк в научната област, днес ни дава възможността да комуникираме помежду си от която и да е точка на земното кълбо. Именно той предлага да се изгради система от комуникационни спътници, намиращи се на геостационарни орбити, чрез които да се създаде мрежа за пренасяне на информация. Днес тази система е факт и ни позволява да се свързваме посредством различни комуникационни канали, в това число и през Интернет.

Сър Артър Чарлз Кларк почива на 19 март 2008 година в дома си в Коломбо, Шри Ланка. На погребението му на 22 март го изпращат хиляди.

Само часове след като световните агенции оповестяват смъртта на Артър Кларк астрономите засичат най-мощното гама излъчване, известно на науката до днес. Достигналото до нас от разстояние 7,5 милиарда години излъчване е толкова мощно, че в продължение на минута е било възможно да се наблюдава с "невъоръжено око". Сред научните среди много бързо се появява идеята явлението да бъде наречено  Събитието Кларк в памет на забележителния фантаст.

0 коментара:

Публикуване на коментар