Долината на смъртта в Калифорния е известна като едно от най-горещите и пустинни кътчета на Земята. На такова място не бихте очаквали да се натъкнете на езеро. След седмица на бури, придружени с интензивни валежи, обаче, дори и на това прокълнато място може да се появи голям водоем.
За щастие, рядката гледка е уловена от обектива на фотограф, който по това време се намира на път към т.нар. Бедуотър - мястото, чиято височина е 86 метра под морското равнище (най-ниската точка в Северна и Южна Америка). Вместо да попадне там, обаче, заради затворените поради лошите метеорологични условия пътища, фотографът се озовава на мястото, където дъждовете от последните дни са създали ново езеро.
„Усещането да видиш толкова много вода в едно от най-пустинните кътчета на планетата е сюрреалистично. Има доза ирония в това, че не можах да достигна до Бедуотър. Но мисля, че като цяло, снимките, които успях да заснема, са далеч по-интересни и уникални“, споделя Елиът МакГукен пред SFGate.
Долината на смъртта е със статут на Национален парк. На това място принадлежи рекорда за най-висока температура, измерена на Земята – 56,7°C. Рекордната температура е регистрирана на 10 юли 1913 година в местността, наричана Фурната. Освен това, там е измерена и най-високата температура на нагряване на почвата: на 15 юли 1972 година са отчетени стойности от 93.9°C. И още един рекорд – най-горещият месец откакто се водят метеорологични наблюдения по среднодневна температура е юли 2018 година, когато в Долината на смъртта средната температура през денонощието е 42.3°C. Средногодишната норма на валежите е 6 см, което нарежда Долината на челните позиции в класациите за най-сухите места на планетата.
Необходимо е необичайно стечение на обстоятелствата, за да се образува езеро насред пустинна местност, но все пак това не е чак толкова изненадващо явление.
Средно през месец март във Фурната падат около 7,6 милиметра валежи. През миналата седмица обаче, са измерени 22 милиметра небесна вода, излели се само за 24 часа. Околните планини са записали още по-висока стойност – 38 милиметра валежи. И тази вода, разбира се, се е стекла в по-ниското място. Не е необходимо дори валежите да са прекалено интензивни, за да се появи езеро насред пустинята. Когато почвата е много изсушена, тя не успява да абсорбира водата, което означава, че в пустинно място като това не са изключени и внезапни наводнения, дори и при слаби валежи.
„Пустинните почви са сухи и компактни. Все едно е, че изливате вода върху бетонна основа“, обяснява Тод Лерикос, експерт от Националния метеорологичен център на САЩ.
Засега няма официални данни за размерите на появилото се ново езеро, но по оценка на МакГукен то е било с дължина около 16 километра, непосредствено в деня след обилните валежи. Езерото все още е там, но покритата от водите му площ видимо започва да намалява.
Въпреки името си, Долината на смъртта не е съвсем мъртва. Сухите терени са се превърнали в роден дом за животни като дебелорогия овен, койоти, торбести плъхове, пустинни зайци и костенурки. Уникалният пейзаж – басейн с ниво под морското равнище, заобиколен от планински масиви – предлага чудни гледки на понякога покрити със сняг върхове, а през пролетта и на изключително пъстроцветните килими от диви цветя, които за кратко изпъстрят пустинните иначе полета.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар