 |
| Първата книга, отпечатана през 1501 година с курсивен шрифт |
Първото произведение, отпечатано в курсив* е издание със съчинения на Вергилий, излязло от печатницата на венецианският печатар Алдо Мануцио (латинизирания вариант на Теобалдо Манучи) през 1501 година. Той първи започва да изработва книги с малък формат (т.нар. формат октаво), които, за разлика от общоприетия дотогава стандартен формат, са не само по-удобни за държане в ръка при четене, но и за носене. А за да се получават и не много дебели томчетата, поръчва на гравьора от Болоня Франческо Грифо да му създаде максимално сбит шрифт.
Според другата разпространена версия Грифо използва за образец почеркът, с който е прието да се изписват официалните документи на Ватикана.
Изданията на Мануцио, въпреки относително високата си цена, се продават в огромни за онези времена тиражи. Шрифтът, който използва, започват да наричат “италик” – наименование, запазило се и до днес като синоним на курсивния шрифт. Мануцио обаче не е само новатор в използването на курсивния шрифт. Негова заслуга е запетаята днес да има познатата ни форма. Пак той въвежда за използване и знакът точка и запетая (;).
* курсивен шрифт в типографията се нарича шрифт, в който основните щрихи на буквите се изписват под наклон от 15°, буквите са със закръгления и наподобяват ръкопис.
0 коментара:
Публикуване на коментар