3 декември 2018 г.


Погребалният комплекс на Първия китайски император от династията Цин (III век пр.н.е.) е един от най-известните археологически обекти в света. Разбира се, известността му до голяма степен се дължи на откритата теракотена армия, предназначена да придружи императора в живота му в отвъдното. По-малко известен е фактът, че същинската гробница на Цин Шъхуанди все още не е разкопана и е все така скрита под огромния, изкуствено издигнат хълм. Основата на хълма е с квадратна форма, като всяка от страните е с дължина над 350 метра. Структурата е висока 40 метра и това дава право да се разглежда като пирамидална.

А още по-малко е  известен фактът, че императорите от следващата династия – Западна Хан, наследила Поднебесната след рухването на династията Цин  - са избрали също да бъдат погребани в подобни „пирамиди“. Техните „мавзолеи“ и днес могат да се видят сред бързо променящият се пейзаж на северозапад от град Сиан, по течението на река Вей. Заедно с гробниците на императрици и други членове на императорските родове, известни са над 40 такива „китайски пирамиди“. От тях само две са разкопани, при това – частично.

В списание Archaeological Research in Asia е публикувано ново изследване, което е част от по-мащабен проект, изследващ ролята на астрономията и традиционната китайска доктрина „фън шуй“ в изграждането на китайските императорски некрополи. В изследването са използвани прости техники, базирани на сателитни изображения и едновременни полеви проучвания, целта на които е да се съберат голям обем от данни, най-вече касаещи ориентирането на основите на пирамидалните структури. Всъщност, добре известен факт е, например, че египетските пирамиди са ориентирани с голяма прецизност спрямо географските посоки, което е пряко отражение на силната връзка между религиозните обреди и вярванията, които свързват фараоните с божествения им произход и астрономическите явления, наблюдавани от древните египтяни.



Разбира се, липсва всякаква връзка с египетските пирамиди, но китайските императори също са градили властта си, обявявайки я като пряко предоставен от небесата мандат. За китайците региона на Полярната звезда е отъждествяван с небесния образ на императорския дворец и населяващите го божества. Затова е съвсем разбираемо и очаквано, „китайските пирамиди“ – гробниците на императорите – да бъдат ориентирани спрямо някакви забележителни небесни или географски точки. Новото изследване поднася някои изненадващи резултати в това отношение.


Оказва се, че погребалните паметници може да бъдат разделени условно на две „семейства“. Първата „семейна“ група са гробниците, ориентирани, както се очаква, по основните географски посоки. В другата група попадат погребалните съоръжения, при които в ориентирането има значителни отклонения от същинския север, при това отместването е винаги в посока запад, ако монументите се наблюдават от юг на север.

Безспорно, тези отклонения може да се дължат просто на грешки, допуснати от китайските астрономи и архитекти, отговорни за съграждането на монументалните гробници. Човек би си помислил, че може би грешките са породени от използването на компас, чиято най-ранна и малко рудиментарна форма е изобретена в Китай по онова време. Но и това не се потвърждава, когато се сравняват позиционирането на паметниците с данните от палеомагнитните проучвания.

В изследването се предлага обяснение на наблюдаваните „разминавания“ и обяснението е в астрономията: императорите, които са строили „пирамидите“ си, като места за вечен покой, не са искали да бъдат ориентирани към северния небесен полюс, където по това време не се намира нито една забележителна звезда; искали са гробниците им да сочат към звездата, която в бъдеще ще се окаже в средата на полюса, и която днес наричаме Полярна звезда.



Изобщо, цялата ситуация с отместването на ориентацията на „китайските пирамиди“ може и да изглежда на пръв поглед странна, но трябва да се отчете и един важен феномен – прецесията на земната ос, т.е. бавното, но постоянно придвижване на проекцията ѝ в небесната сфера, с което и точката, към която сочи небесния северен полюс, също се отмества. Китайските астрономи със сигурност са били наясно с това явление.

В наши дни сме свикнали да идентифицираме северния небесен полюс с Полярната звезда (макар че и нейната позиция да не е точно в точката на полюса), но по времето на императорите от династията Хан полюсът все още се е намирал далеч от Полярната звезда. Отклонението му в градуси по онова време приблизително е равно на отклонението в ориентирането на „китайските пирамиди“ спрямо географския север, твърди водещият автор в изследването Джулио Мали, археолог и астрофизик.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...