Отговорът звучи много просто и логично. Защото гръцкият е разбираем за повечето жители на Римската империя. Според християнската традиция, евангелията, включени по библейски канон в Новия завет са четири. Три от тях се смятат за дело на трима от непосредствените ученици на Христос – Матей, Лука и Йоан, а четвъртото е приписвано на Марко – ученик на апостол Петър. Тяхната цел е да разкажат за “благата вест” на възможно най-много хора, които принадлежат към много и различни култури.
Един от най-ранните известни
текстове от Новия завет
|
Марко и Лука пишат за да убедят в Месията езичниците-гърци и евреите, разпръснати по всички краища на света. Йоан пък се фокусира върху християните из империята. Затова тези трима автори пишат евангелията си на койне – разговорният гръцки език (койне, отнесен към древногръцкия език е нещо като американския английски спрямо “английския” английски). Важното е, че койне се говори на територията на цялата Римска империя и налагането му започва още от времената на завоеванията на Александър Македонски, когато на всички завоювани от великия пълководец територии започват да го ползват като универсален език. До времената, когато в Европа като универсален се налага лигва франка, именно койне служи за установяване на връзки и обмен на идеи и културни постижения. (Латинският е ползван предимно от самите граждани на Рим.)
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар