Популярността на скулптурата на Венера Милоска в никакъв случай не страда от това, че ѝ липсват ръцете. Всъщност е точно обратното: увредената статуя е станала още по-разпознаваема заради дефекта си. Но, ако ръцете ѝ бяха оцелели, какво ли щеше да държи в тях богинята?
Скулптурата, известна като Венера Милоска, е изработена от мрамор. Височината ѝ е 2,03 метра. По датировка на експерти от Лувъра, където се намира статуята, тя е изработена около 100 г. пр.н.е. Една от най-прочутите скулптури в света е открита на 8 април 1820 година на гръцкия остров Милос, който е част от архипелага Циклади в Егейско море. Според една от версиите, местен селянин я открива в развалините на античния град Милос. По това време Европа живее с модата по античните произведения на изкуството. Френският мореплавател Жул Дюмон-Дюрвил, след като научава, че някакъв селянин е открил на остров Милос древна скулптура, решава да навести въпросния селянин. В двора на къщата, ползвана като част от оградата, вижда статуята на Венера. С помощта на френския посланик в Османската империя, маркиз Шарл-Франсоа дьо Ривер, скулптурата е откупена и изпратена като подарък на крал Луи XVIII. През 1821 година кралят нарежда статуята да бъде изложена в Лувъра.
Липсват каквито и да е атрибути, които ясно да показват, че скулптурата е посветена на богинята на любовта и красотата. Така или иначе, мраморната дева е наречена Венера в чест на римския аналог на древногръцката богиня Афродита.
Скулптурата се появя в много подходящ момент. По същото време французите с огромна неохота се налага да върнат античните шедьоври, които наполеоновите армии са заграбили и отнесли в Париж по-рано, а Британския музей се сдобива с безценните скулптури от руините на Партенона. Луи XVIII жадува да е собственик на съпоставими по значимост антични произведения на древногръцкото изкуство. Изследователите на Античността започват да пропагандират Венера Милоска, наричайки я едва ли не най-изтънчената скулптура от класическата епоха. И дори я обявяват за дело на великия ваятел Праксител, живял в средата на IV век пр.н.е.
Тази версия, обаче, не си пасва с надпис, открит на мястото, където е намерена и статуята: „...андър, син [на М]енид, гражданин [на Ант]иохия [край] Меандър, създаде [статуята]“. Градът, за който се споменава в надписа, е основан в по-късния, елинистичен период и автор на статуята би могъл да е известният скулптор Александър от Антиохия, който живее през II век пр.н.е. В Лувъра обаче, решават, че постаментът на статуята е изработен впоследствие и не следва да му се вярва, а след това каменният фрагмент е… загубен, като не се изключва вероятността това да е станало преднамерено. Има обаче, запазени скици на постамента, направени от художника Огюст Дебе.
Стилът на изработка на статуята, според експертите, съчетава черти от класическия и елинистичния периоди.
Когато мраморната богиня „заживява“ в Лувъра, шефът на скулптурната работилница към музея предлага да бъдат „реконструирани“ липсващите ръце на статуята, но тази идея е отхвърлена. Което не пречи и до сега да се появяват версии, как е изглеждала статуята, преди да бъде повредена. Ето и някои от тях:
1. Жест на срамежливост. Възможно е богинята да не е държала нищо в ръце, а статуята да представлява версия на Venus pudica – „Срамежливата Венера“. Подобни творби представят голата или с падащи дрехи богиня, която смутено се прикрива с ръце. Един от известните образци с подобен сюжет е Афродита Книдска, чийто оригинал се приписва на Праксител.
2. Вретено. Съвременният американски експерт Елизабет Уелън Барбър, която специализира в областта на археологията, лингвистиката и древните методи за тъкане, изказва хипотезата, че „Венера“ е държала в ръце къделя и вретено. Според Елизабет Барбър, много голяма е вероятността статуята да не е изображение на богинята на любовта, а на представителка на най-древната професия – проституцията, и да представя проститутка, предяща, докато чака клиенти. Такъв сюжет се среща изрисуван върху множество антични съдове.
3. Скулптурна група. На оцелелите скици на постамента, нарисувани от Огюст Дебе, върху плочата, редом до статуята, има място, в което е направен квадратен отвор, което не изключва вероятността да е имало втора статуя в композицията. Още през 1821 година френският изкуствовед Антоан-Хризостом Катрмер дьо Кенси публикува изследване, в което изказва предположението, че статуята на богинята изначално е била в група или с нейния възлюбен (гръцкият Арес или римският му еквивалент Марс), или с някой от смъртните герои – Парис или Адонис.
4. Огледало. Пак през XIX век се появява и хипотезата, че Афродита се е оглеждала в огледало. Античните автори много често изобразяват най-красивата сред богините от Олимп, точно с такъв атрибут.
5. Лаврови венци. Друго предположение е, че скулптурата не е изображение на Афродита, а на богинята на победата Нике, и в ръцете си е държала венци, с които награждава шампиони.
6. Щит. Като посочват, че на коринтски монети Афродита е изобразявана с щит, неколцина изследователи от XIX век изказват предположението, че богинята от Милос е държала в ръцете си щита на бога на войната Арес, в който се оглежда, като в огледало.
7. Ябълка. В близост до статуята Венера Милоска е открита и мраморна китка от ръка, стискаща овален предмет. Фрагментът, обаче, е много по-грубо обработен и затова се смята, че не е част от тази статуя. И все пак, ако ръката е от скулптурата, то най-вероятно овалният предмет да е „ябълката на раздора“. Този плод, според легендите, ѝ е присъден от Парис, като награда за това, че е най-красивата сред богините. От своя страна Афродита помага на Парис да отвлече хубавата Елена – съпруга на спартанския цар Менелай и от този акт започва Троянската война. Немският изследовател Адолф Фуртвенглер в края на XIX век предлага своя версия за реконструкция: богинята се е облакътила на колона, а в ръката си държи ябълка. Допълнителен аргумент в полза на този вариант е, че гръцката дума за „ябълка“ е съзвучно на древното название на града и острова – Милос.
8. Ябълка и гълъбица. Шведският археолог Хескел Саломан също приема, че в лявата си ръка богинята е държала ябълка. А на дясната ѝ ръка може би е изваяна кацнала гълъбица. Афродита, след като побеждава в импровизирания „конкурс за красота“ с другите две богини, все едно изпраща своята свещена птица да разкаже новината на всички смъртни, които я почитат.
9. Дете. Пак в края на XIX век американският писател Александър дел Мар и дъщеря му Франческа Палома дел Мар лансират хипотезата, че статуята е изображение на богинята-майка, която държи дете, подобно на християнските изображения на света Богородица. Франческа дел Мар е художник и рисува картина, в която пресъздава своето и на баща си виждане за това, как е изглеждала оригиналната статуя.
0 коментара:
Публикуване на коментар