На Рождество през 1294 година на престола на св. Петър застава Бенедето Каетани, който приема името Бонифаций VIII. За историята остава като един от най-изтъкнатите привърженици на папската теокрация. За да обоснове опитите си за налагане на политическо господство над светската власт, папа Бонифаций VIII прибягва до теократичната теория за „двата меча“ (светския и духовния), които уж са поверени на наместника на светия престол. Непрекъснатите му опити да разшири влиянието на църквата над все повече държави и територии, както и реакционната политика, която провежда, пречат на създаването на централизирани държави в Европа. Бонифаций VIII влиза в остър сблъсък с френския крал Филип IV Хубави Хубави. В това противоборство папската институция търпи крах, който в крайна сметка се оказва решаващ за попадането на папството под зависимостта на френските крале в периода на т.нар. Авиньонски плен.
Бенедето Каетани се ражда около 1235 година (точната дата не е изяснена) в Анани. Произхожда от знатен испански род, преместил се да живее в Италия. Предците му първоначално се заселват в Гаете (от там идва итализираната родова фамилия), а след това се местят в Анани. Бенедето учи канонично и гражданско право в Тоди, Сполето и Париж. Около 1265 година попада сред приближените на кардинал Отобуоно Фиески (Адриан V), но започва да служи в курията едва от 1276 година, когато е назначен за адвокат на консисторията и апостолически нотариус. Много бързо Каетани става влиятелна фигура в курията. През 1281 година Мартин IV го ръкополага за кардинал-дякон, а десет години по-късно Николай IV го провъзгласява за кардинал-свещеник на св. Силвестър и Мартин в град Монти.
След смъртта на Николай IV за папа неочаквано е избран праведният, но наивен и неопитен в интригите монах-отшелник Пиетро Анджеларио. Само след няколко месеца той разбира, че бремето на папската власт е твърде тежко за него и на 13 декември 1294 година се оттегля от поста. Кардинал Каетани, като най-голям авторитет и познавач на църковното право, провъзгласява, че папата има право сам да се отрече от светия престол. Десет дни по-късно самият той е избран за нова папа, приемайки името Бонифаций VIII.
Първите му разпореждания са веднага да бъдат отменени всички постановления на предшественика му, в това число привилегиите и назначенията на длъжности, които Целестин V заради душевната си щедрост раздава с лека ръка. След това новият папа бързо напуска негостоприемният Неапол и се пренася в Рим, където на 23 януари 1295 година се провежда официалната церемония по встъпването му в длъжност и коронацията му. Бонифаций VIII се опасява, че противниците му може да използват бившия папа за собствените си цели, затова нарежда да бъде арестуван стареца и го заточва в замъка Ферентино, където Пиетро Анджеларио почива след няколко месеца. Условията, при които е държан отреклият се от престола папа, несъмнено са крайно сурови, но слуховете, че е убит по нареждане на Бонифаций VIII не отговарят на истината.
Още с възкачването си на папския престол Бонифаций VIII се заема със сицилианския проблем. За короната на островното кралство претендират Шарл II Куция - наследник от сицилианския клон на династията Анжу, и Хайме II Арагонски, който е син на Констанца Хоенщауфен. Хайме II наследява короната на Арагон и Валенсия през 1291 година и се съгласява да отстъпи Сицилия на Шарл Неаполитанкси, като в замяна получи ръката на дъщеря му Бланш Анжуйска и зестра от 70 000 фунта сребро. На 21 юни 1295 година папата, като сеньор на Сицилия ратифицира това споразумение, но сицилийците, които много добре помнят тираничната власт на Шарл II, отказват да приемат за крал французина и предлагат трона на Федериго – по-малкият брат на Хайме II. През 1296 година той е коронован в Палермо. След като не успява да накара Федериго да се откаже от трона на Сицилия, Бонифаций VIII го отлъчва от църквата и налага интердикция на целия остров. Това наказание, обаче, не прави никакво впечатление на Федериго и папата е принуден да прибегне до употребата на сила. Хайме II в качеството си на капитан-генерал на църквата е принуден да води война срещу брат си. В крайна сметка през 1302 година с посредничеството на Шарл Валоа е сключен мир. Папата признава Федериго за крал на Сицилия и васал на Светия престол с условието, че след смъртта му короната ще бъде предадена на Шарл Куция.
Не по-малко грижи на Бонифаций VIII създава положението в северната част на Италия, където тече ожесточена война между две републики – Венеция и Генуа. Папата се надява да организира кръстоносен поход, а за такова начинание му е нужен мир между двете могъщи за времето си държави. През 1296 година Бонифаций прави многократни опити да постигне примирие между враждуващите републики, но всичко завършва без резултат. След три години войната от само себе си е прекратена, най-вероятно, защото враждуващите са изчерпали напълно резервите си.
Още по-зле се развиват нещата във Флоренция, която е разкъсвана от гражданската война между гибелини („бианки“, белите) и гвелфи („нери“, черните). Оказал се безсилен да реши споровете на „бели и черни“ по мирен начин, папата моли за помощ от страна на Шарл Валоа, когото провъзгласява за капитан-генерал на светата църква и губернатор на Тоскана. На 1 ноември 1301 година Шарл влиза в града, но започва да действа не като миротворец, а като безпощаден грабител. За пет месеца Шарл Валоа прогонва от Флоренция предводителите и на двете враждуващи фракции.
Събитията в южните и северни краища на Италия се развиват на фона на проблеми вътре в самия Рим. Бонифаций VIII води жестока борба с кардиналите Джакомо и Пиетро Колона. Двамата са присвоили огромните богатства на знатния род Колона и с това ощетяват останалите наследници на фамилията. Освен това, чичото и племеника му поддържат връзките си с арагонската фракция по време на конфликта в Сицилия. На 4 май 1297 година Бонифаций VIII привиква двамата кардинали и изисква от тях да върнат златото и среброто, което Стефано Колона е откраднал от племеника на папата Пиетро Каетани. Те трябва да предадат крадеца на папското правосъдие и да отстъпят на войските на светия престол родовите крепости в Палестрина. Кардиналите Колона категорично отказват да изпълнят последните две искания и папата със специална була ги лишава от сановете. В отговор на този му ход, кардиналите пускат манифест, в който обявяват избора на Бонифаций за незаконен и настояват за свикването на нов конклав. Разгневеният папа отлъчва от църквата бунтовните бивши кардинали и те са принудени да се скрият в родовите си имения. Бонифаций VIII започва да се готви за война. Командването на войските е поверено на Ландолфо Колона, брат на Джакомо. До месец септември 1298 година и последната цитадела на метежниците – Палестрина, е превзета. Бившите кардинали са пленени и отведени в прости раса и с примки на вратовете пред папата. Двамата са подложени на унижението да паднат в краката на Бонифаций VIII и да молят за прошка. Папата помилва метежниците, но отказва да им върне владенията. Крепостта в Палестрина е разрушена, а земята под нея е изорана и посипана със сол. По-късно на това място възниква ново селище, което наричат Чита Папале. Победените Колона обаче, не се отказват и съвсем скоро вдигат нов бунт, който е съвсем лесно потушен от папските войски. Този път Бонифаций VIII е безпощаден – отлъчва метежниците от църквата, а остатъците от имуществото им конфискува и раздава на роднините, които по-рано са ощетени при подялбата на наследството на рода Колона. Част от представителите на разгромената фракция бягат във Франция, а други търсят спасение в Сицилия.
Политическото влияние на Бонифаций VIII се простира далеч извън пределите на Апенинския полуостров. След смъртта през 1291 година на крал Рудолф, в Германия се разразява криза за наследяването на трона. Синът му Албрехт се провъзгласява за крал, но изборът на василите е на страната на Адолф Насау. Двамата претенденти търсят подкрепа от светия престол, но Бонифаций VIII запазва неутралност за дълго време. През 1302 година в битката при Хелхайме Албрехт разгромява противника си и тогава папата одобрява избора му. Албрехт обещава да не назначава свои свещеници в Тоскана и Ломбардия и се заклева да защитава римската църква срещу всичките ѝ врагове.
Бонифаций VIII застава и на страната на Шотландия, защитавайки правото ѝ на независмост. Затова изпраща послание до краля на Англия Едуард I. Английският крал обаче, отказва да признае папския сюзаринитет над Шотландия.
Но най-сериозен е конфликтът между папата и Филип IV Хубави Хубави. Френският крал воюва с Англия и финансира военните си операции за сметка на допълнителни вземания от църквата. И преди това често се случва Светия престол да одобрява подобни разходи, но с условие, че парите ще се използват в подготовката на кръстоносни походи; в случая обаче средствата се разходват в една чисто светска война. През 1296 година Бонифаций VIII издава була, с която забранява на всички светски владетели да налагат допълнителни данъци на духовенството, без да са получили Апостолическо разрешение. Филип IV Хубави се разгневява на булата Clericis laicos и от своя страна забранява от кралството му да се изнасят злато, скъпоценности, оръжие и продоволствие. Тези мерки рязко и сериозно нанасят щети на папството, защото основната част от доходите му идват именно от Франция. Бонифаций VIII е наистина стреснат и през цялата 1297 година се опитва по различни начини да смекчи гнева на Филип IV Хубави. Една от отстъпките от страна на папата е, че позволява на свещениците по свой избор, да правят доброволни пожертвувания в полза на светската власт. Освен това Бонифаций канонизира френския крал Луи IX. Скоро и Филип IV Хубави вдига наложените по-рано забрани, а през 1298 година с посредничеството на папата сключва двугодишно примирие с Англия. Но това не пречи на френския крал да продължи с финансовия натиск спрямо църквата и без капка срам използва кралската си привилегия да събира данъци от епархиите в неговите владения. Освен това, дава убежище на избягалите метежници от рода Колона, които не спират да подстрекават за свалянето на папата.
През 1300 година Бонифаций VIII решава, че е настъпил момента да се отбележи пищно юбилея на Римската църква. Празненствата започват с тържествена меса на 29 юни – деня на светите апостоли Петър и Павел. В Рим се стичат над 200 000 вярващи от цяла Европа и дори от Азия. За да улеснят достъпа до града, се налага да съграждат нови порти. Но сред вярващите нито един не е от светските владетели. Приблизително от това време са и свидетелствата за добавяне на втора корона в папската тиара.
През 1302 година Бонифаций VIII пише и изпраща на Филип IV Хубави булата "Unam sanctam", в която съвсем точно формулира папската доктрина. Основните ѝ тези звучат така: „Има само една истинска Църква, и няма спасение извън нея, точно както тялото Христово има само една глава… Глава на църквата е римският папа….. Църквата има два меча – духовен и материален, но и двата са във властта на църквата. Вторият трябва да се използва за благото на църквата, първият се използва от самата църква. Защото той е в нейните ръце, а онзи [другият] е в ръцете на крале и рицари, но е в подчинение на църквата и слуша нейните повели… Във властта следва да има йерархия, и духовната власт трябва да е над светската; първата има правото да налага втората и да я съди, а онзи, който се противи на духовната власт, той се противопоставя на Бога…Всички хора са длъжни да се подчиняват на папата, ако искат да постигнат вечно спасение“.
Филип IV Хубави „вежливо“ и категорично отклонява папските претенции за върховенство. Кралят позволява булата да се отпечата, но заедно с неговия „учтив“ отговор, който гласи: „Филип до Бонифаций, без приветствия. Моля, Ваша глупост, да приемете за сведение, че нямаме намерение да се подчиняваме на когото и да по въпросите на светската власт… А който държи да мисли по друг начин – глупак е“. Раздразнен от това, Бонифаций VIII започва да подготвя отлъчването от църквата на френския крал и изпраща легата си Жан Лемуан, който трябва да предаде на всички френски прелати папската заповед да се явят до три месеца в Рим. По същото време Филип IV Хубави и приближените му свикват в Париж Генералните щати – първият френски парламент. На заседанието на Генералните щати от 12 март 1303 година Гийом дьо Ногаре, юрист при краля, обвинява Бонифаций VIII за смъртта на папа Целестин V. Друг от приближените на Филип IV Хубави призовава краля „да защити Светата Църква от узурпатора, сребролюбеца, крадеца и еретик Бонифаций". Филип IV Хубави нарежда да бъде задържан папския легат и на 13 юни свиква епископите, като пред събора тържествено и официално обвинява Бонифаций VIII по 29 точни, в това число ерес, симония, безнравственост, идолопоклоничество, магия, загуба на владенията в Светите земи и убийството на Целестин V.
През август 1303 година в обществената консистория в Анани, Бонифаций VIII тържествено се заклева, че не е извършвал нито едно от престъпленията, за които го обвиняват. Папата отстранява от длъжностите им архиепископите и епископите, подкрепили Филип IV Хубави, отнема правото на Парижкия университет да предоставя научни степени по богословие, канонично и гражданско право и заплашва френския крал с най-ужасни наказания, ако не се покае. Кралят обаче има план за решаване на проблема със сила. От април 1303 година Гийом дьо Ногаре и Чиара Колона събират в Тоскана армия от две хиляди наемници. Папата се готви на 8 септември да издаде булата "Super Petri solio", с която да отлъчи отново френския крал и да освободи поданиците му от клетвите за вярност към него. Затова кралят и приближените му предприемат действия, с които да предотвратят този акт. Рано сутринта на 7 септември 1303 година наемниците под френски знамена и с викове „Да живее кралят на Франция и Колона!“ нахлуват неочаквано и превземат Анани. Подпомогнати от съмишленици, атакуващите проникват в папския дворец. Въоръжените наемници нахлуват в залата, където папата беседва с петима кардинали. Останалата част от войската граби двореца и унищожава архивите.
Бонифаций VIII запазва спокойствие. Става от престола си, облечен в пълната форма на епископския си сан, с кръста и ключовете на св. Петър в ръка и заявява на дьо Ногаре, че е готов да умре за благото на църквата. Легендата твърди, че в отговор на папското хладнокръвие и думите, изречени към дьо Ногаре, Колона – без да сваля желязната си ръкавица – зашлевява шамар на Бонифаций. В хрониките от онова време обаче, няма записан подобен епизод. Французите не упражняват никакво насилие срещу папата, макар да го подлагат на унижения и три дни да го държат в двореца му. Скоро съгражданите на Бонифаций VIII се засрамват от това, че в града им може да се случи позорно събитие като смъртта на папата от ръцете на „предателите наемници“. Сформират отряд от няколкостотин смелчаци и освобождават пленения папа.
След като прогонват французите, гражданите на Анани поверяват Бонифаций VIII на грижите на кардинал Орсини, който отвежда съсипания от мъка понтифик в Рим. Преди да отпътува папата дори прощава греховете на неколцина от мародерите. Нанесеното му оскърбление обаче го засяга толкова силно, че 68-годишният Бонифаций VIII изпада в депресия и месец по-късно, на 11 октомври 1303 година, почива от треска.
Съществува версия, че изпадналият в ярост папа си прегризва китките, удря главата си в стените и в крайна сметка се обесва, но това по-скоро е плод на слухове. При ексхумацията на останките му през 1605 година не са установени наранявания по ръцете и главата.
Наследник на Бонифаций VIII става Бенедикт XI, който отменя всички разпореждания на предшественика си, касаещи Филип IV Хубави. Все пак, подчинявайки се на каноничното право новият папа отлъчва от Църквата всички участници в нападението срещу Анани. Девет месеца по-късно Бенедикт XI почива. Вътрешните разпри в кардиналската колегия довеждат до това, че 11 месеца престола на св. Петър остава незает. В крайна сметка е избран нов папа, който приема името Климент V. Той е гасконец, слбохарактерен и абсолютно готов да се подчини на волята и амбициите на Филип IV Хубави. Възползвайки се от това, френският крал решава веднъж завинаги да приключи с последиците от събитията в Анани. Филип IV Хубави нарежда на дьо Ногаре да организира процес срещу покойния Бонифаций VIII, като отново са повдигнати обвинения за ерес, симония, черна магия (и редовни сношения с демонични същества) и защита на магьосници.
Процесът се състои и събраните доказателства уж потвърждават всички обвинения в еретични съждения и содомия. Преди да бъде произнесена присъдата Климент V успява да убеди Филип IV Хубави да постави въпроса за вината на Бонифаций VIII пред Виенския събор от 1311 година. На Събора трима кардинали свидетелстват за ортодоксалните схващания и нравствеността на починалия папа. Двама рицари хвърлят ръкавица, изявявайки по този начин готовността си да защитават честта на Бонифаций VIII, но никой не приема предизвикателството и Събора обявява делото за приключено. Климент V издава булата „Rex gloriae virtutem“, с която се забранява да се отваря отново разглеждането на въпроса.
След смъртта му през 1303 година тялото на Бонифаций VIII е погребано в параклиса на папа Бонифаций IV. В началото на XVII век параклисът е разрушен. Тялото му е ексхумирано през 1605 година, а Джакомо Грималди записва обстоятелствата по отварянето на гроба. От тези сведения става ясно, че в гробницата откриват три ковчега – един в друг. Първият е дървен, средният – оловен, а най-вътрешният от борови дъски. Все още са оцелели останки от църковните дрехи, с които е погребан папата: дълги чорапи, покриващи и бедрата, сутана, расо от черна коприна и пръстени. След ексхумацията и огледа, останките на Бонифаций VIII, както и на Бонифаций IV, са пренесени в подземията на Ватикана.
Поражението на Бонифаций VIII в сблъсъка му с могъщия крал на Франция бележи краха на политическите амбиции на папската институция. Започва периода на авиньноския плен на папите, когато те се оказват марионетки в ръцете на френската монархия. След Бонифаций VIII никога повече наместниците на св. Петър не дръзват открито да заявяват претенциите за върховенство на духовната власт над светската.
Бонифаций VIII остава в историята и с кодифицирането и унифицирането на каноничното право „Liber Sextus“, в резултат на което се появява новият сборник с църковни закони, включени в „Corpus juris canonici“.
Данте е непримирим враг на папата. В своята „Божествена комедия“ поетът праща ненавистния нему папа в осмия кръг на ада, където се „пържат“ всички, предали се на симонията. За Данте Бонифаций VIII е голямото зло за свободолюбива Флоренция и основният виновник за изгнанието на поета. Бокачо също включва Бонифаций VIII в съчиненията си, в това число и в „Декамерон“. По-късно Франсоа Рабле в „Гаргантюа и Пантагрюел“ отново „праща“ папата в ада, където той, заедно с други папи, крале и императори е осъден на жалко съществуване.
Но Бонифаций VIII е покровител за Джото и астронома Джовани Кампано. А освен това основа и Римския университет „Ла Сапиенца“ – най-старият от 4-те държавни университета в Рим. Достатъчни ли са тези му деяния, за да опростят всички останали прегрешения на амбициозния, меркантилен и жаден за власт Бенедето Каетани?
0 коментара:
Публикуване на коментар