Специалисти от Харвардския университет са открили свръхнова звезда от нов тип. След избухването на такъв тип звезда не остава никакъв масивен обект.
Избухването на свръхнова е явление, при което звездата освобождава огромно количество енергия и рязко увеличава яркостта си с 10-20 звездни величини, последвано от относително бавно отслабване на светимостта. От останалата част от ядрото се образува или неутронна звезда, или – ако обектът е с достатъчно голяма маса – черна дупка. Сега учените са установили, че съществува и трети сценарий, при който звездата не оставя след себе си никакви масивни обекти.
Към този тип звезди се отнася SN2016iet, която е открита на 14 ноември 2016 година от спътника Gaia. В последвалите три години са извършвани наблюдения с помощта на различни телескопи и астрофизиците вече имат доста добра представа за състава на звездата и физичните ѝ характеристики.
Данните от спектроскопските анализи показват, че звездата излъчва основно калций и кислород, като изпитва недостатък от водород и хелий. Мястото, на което е избухнала свръхновата, се намира далеч от центъра на галактиката и е характерно с ниските нива на по-тежки елементи.
Учените предполагат, че звездата е била между 130 и 260 пъти по-масивна от Слънцето. С течение на времето е загубила голяма част от водорода и хелия, превръщайки се в плътно ядро от тежки елементи. Ако тази хипотеза е вярна, то гама лъчите, които обикновено създават външно налягане в ядрото, вместо това ще бъдат поглъщани от неутроните на тези по-тежки елементи и звездата сама ще се разрушава под въздействието на собствената си гравитация.
Досега за съществуването на такива звезди съществуват само теоретични предположения. Наричат този тип звезди бинарно-нестабилни свръхнови – основната им характеристика е образуването на двойки частица-античастица с последваща анихилация на двойките и мощна експлозия.
Авторът на изследването, професорът по астрономия от Харвардския университет Едо Бергер пише, че към момента учените не могат с точност да обяснят всички свойства на звездата. „Ако това наистина е свръхнова с бинарна нестабилност, то това е много вълнуващо откритие. Смятам, че подобни взривове са били по-често явление в ранната Вселена, сред първото поколение масивни звезди. Свръхнови от този тип биха могли да са причината за формирането на химическия състав на галактиките във вида, който ни е познат днес“, обяснява професорът.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.