24 ноември 2018 г.

Снимка от космоса на залива на Напол (в ляво) и Флегрейските поля. Неапол се намира в подножието на прочутия Везувий
Районът на многолюдния мегаполис Неапол в Италия се намира на територията на един от най-активните и нестабилни вулканични региони в света – Флегрейските поля. Калдерите в региона са се образували след огромни изригвания, случили се преди 39 000 и 15 000 години, както и от неизброимите по-малки по мащабите си катаклизми. Периодично по-малките вулкани също напомнят за това, че не са се укротили. През последните години учените постоянно алармират, че Флегрейските поля отново демонстрират висока активност.

В нова статия, публикувана в списание Science Advances, екип вулканолози, воден от Франческа Форни и Оливие Бахман от ETH в Цюрих, стига до заключението, че Флегрейските поля са вулкан, с цикличност по отношение на калдерата. Екипът твърди още, че вулканичната зона е в ранен стадий на нов цикъл, който може да доведе до ново грандиозно изригване.
Цикълът започва с натрупването на магма в голям резервоар в земната кора: този процес може да отнеме хилядолетия. По време на натрупването на магма се наблюдават дълги периоди на затишие в дейността на вулкана, нарушавани периодично от единични малки изригвания. С продължаването на натрупване на магма в резервоара, напрежението в земната кора се увеличава и в крайна сметка се стига до мощно изригване. Натрупаната в камерата на вулкана магма се изхвърля рязко, таванът на резервоара се срива и се формира нова калдера – и цикълът започва отново.

Учените са проучили скални образци от 23 предходни изригвания на вулкана на Флегрейските поля. От тях са почерпили данните, които водят до заключението, че започва нов цикъл на калдерата. В частност, скалните образци от Монте Нуово, който за последно е изригвал през 1538 година, съответстват на скалите, изхвърлени точно преди последните две катастрофални изригвания на вулкана.



Специалистите използват факта, че химическият състав на минералите от магматични скали запазват информация за условията, в които са се формирали. Като сравняват химическите „отпечатъци“ в скалните образци от различни епохи, вулканолозите могат да възстановят условията в земната кора по времето, когато са формирани скалите. Така стигат и до заключения за текущия етап, на който се намира магмената система и на базата на това, да създадат модел на цикличността на процеса.

“Значимостта на това изследване е, че чрез него можем да възстановим ритъма и процесите на предходните изригвания на супервулканите, а с това да разберем и как стоят нещата с цикличността към настоящия момент. В случая се фокусираме върху конкретния случай на Флегрейските поля, но по принцип моделът е приложим за супервулканите по целия свят“, обяснява професор Бахман от ETH.

Въпреки напредъка в изучаването на процесите, протичащи във вулканите, изследователите в никакъв случай не твърдят, че са в състояние да кажат кога може да се случи следващото голямо изригване на вулкана на Флегрейските поля. Но докторантът от същия университет Франческа Форни е сигурна: „Не бива да се притесняваме, че катастрофално изригване може да се случи през следващите 20 000 години. Магматичният резервоар под Флегрейските поля се запълва много бавно. Ние, следващите поколения, а защо не и човешката раса, няма да сме тук, за да станем свидетели на мащабен катаклизъм“.

Все пак, важно е да продължим да наблюдаваме постоянно развитието на процесите при Флегрейските поля. Форни предупреждава, че дори и по-слабо изригване, каквото може да се очаква в началните етапи от новия цикъл, би предизвикало голям хаос в региона. Сред ранните признаци за предстоящо изригване, макар и не толкова мащабно, са повишаване на нивото на земната повърхност и промяна в състава на газовете, освобождавани от вулкана на Флегрейските поля.



Евентуално катастрофално по мащабите си изригване би било опустошително не само за района на мегаполиса Неапол, но ще има последици и за планетата изобщо. Изригвания на супервулкани са отговорни за краткосрочните климатични катастрофи в миналото, като в по-ново време такива събития са носели след себе си повсеместни слаби реколти и глад. Изригването на супервулкана Тамбора през 1815 година е красноречив, добре документиран пример: следващата година е наричана „годината, в която нямаше лято“, а дори и в Швейцария, която се намира на десетки хиляди километри от мястото, където се случва катаклизмът, реколтата е изключително слаба.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...