Светът е в очакване на поредната „заплаха“ от космоса. И разбира се, не става дума за нахлуване на извънземни, а за обект, дело на човешките ръце.
През 2011 година Китай изведе в космоса своята първа космическа станция. Наречена е „Тянгун-1“, което в превод означава „Небесен дворен“. Но с течение на времето връзката със станцията е загубена и сега, според изчисленията на специалистите, станцията предстои да се завърне на Земята. Но където точно ще падне „небесния дворец“, засега никой не знае, но сред упоменатите места са и такива градове като Рим, Истанбул, Торонто, Барселона, Пекин, Ню Йорк, Сочи и Владивосток.
„Тянгун-1“ е с маса около 8 тона и в момента това е най-големият обект, който може да се причисли към т.нар. космически боклук. Проблемът със замърсяването на околоземните орбити вече е на дневен ред, заради натрупалите се „боклуци“ през последните 60-70 години, откакто човек започва да усвоява космическото пространство.
Към момента броят на обектите в орбита около Земята, по различни оценки, е между 220 и 300 хиляди. Общата им маса достига 5 000 тона. Най-голям е делът на китайския „космически боклук“ – около 40% от общия брой. Следват САЩ (27,5%) и Русия (25,5%). Тези данни обаче постоянно се променят (стари фрагменти се сблъскват, раздробяват, формират се нови, по-малки, което само увеличава хаоса в близкия космос), а и технологично е невъзможно да се изчислят и каталогизират всички тези обекти.
Най-голяма е концентрацията на космически боклук на височина 800-1000 километра. Както всички тела, намиращи се в орбита около Земята, фрагментите боклук се подчиняват на законите на гравитацията – земното притегляне неизбежно им влияе, а когато навлязат в плътните слоеве на атмосферата, обектите изгарят. Смята се, че средно по един такъв обект изгаря всяко денонощие. Неведнъж се е случвало и по-големи фрагменти да достигнат до Земята, но един-единствен път човек е пострадал от такъв обект. През 1997 година в щата Оклахома малък фрагмент от американска ракета-носител поразява жена – обектът я удря в рамото, без да ѝ нанесе съществена вреда.
Засега инженерната общност няма точно решение какво да предприеме за проблема с космическото сметище. Все пак, вече сме наясно със заплахите, които ни дебнат. Учените дори вече въведоха понятието „синдром на Кеслър“: хипотетична ситуация, когато заради натрупания боклук ще стане невъзможно използването на близките околоземни орбити. И това може да се случи още към средата на този век.
Разработват се нови начини за справяне с проблема. Например, с помощта на мощни лазерни установки да се променят орбитите на космическия боклук, или просто да бъдат изпарявани по-дребните фрагменти. Американци предлагат в близкия космос да се разпръсква волфрамов прашец: той трябва да задържа по-малките парчета, като не ги допуска към Земята. И накрая, разработват се апарати, които с огромни метални мрежи ще „ловят“ фрагменти от боклука и ще ги връщат за преработка.
Засега данните, къде и кога ще навлезе в атмосферата „Тянгун-1“ са неуточнени. Специализираният сайт за проследяване на сателити satview.org в онлайн режим следи движението на 8-тонния „небесен дворец“ и специалистите се опитват да изчислят вероятните координати на навлизане в атмосферата. По последните изчисления, които не са окончателни, това трябва да се случи в 21:22 часа стандартно време (0:22 часа българско лятно часово време) на 2 април 2018 година. Предполагаемият район, над който станцията ще се дезинтегрира, е някъде над южната част на Атлантически океан между Южна Америка и Африка. Специалистите не правят прогнози, каква част от космическия боклук ще изгори и дали фрагменти е възможно да достигнат до Земята.
0 коментара:
Публикуване на коментар