Първите конфликти между Сун и монголите се случват още през третото десетилетие на XIII век. Решителните действия обаче са белязани от походите, предприети от хан Мунке, който през 1258 година предприема мащабно настъпление. Година по-късно Мунке умира и монголите отстъпват. Но наследникът му, Кубилай хан, си поставя за основна цел пълното покоряване на Сун. Настъплението си започва през 1267 година, но армията му се оказва скована, заради героичната съпротива на градовете Сянян и Фанчън, продължила цели пет години. През 1275 година армията на Сун е разгромена при Диндзячжоу, а на следващата година пада и столицата ѝ – град Линян (съвременният Ханджоу). Звучи парадоксално, но сблъсъкът между две сухопътни сили – монголи и китайци – в крайна сметка се решава от сражение на вода: на 19 март 1279 година в залива на Ямън се провежда решителната за този конфликт битка. Година по-късно останките от войските на Сун са унищожени и Китай попада под управлението на хан Кубилай, който се обявява за император и поставя началото на династията Юан.
През 1276 година императорския двор на Южна Сун е принуден да напусне столицата Линян, за да избегне нахлуващите монголи. Самият император Джао Сиен (с тронно име Гунди) е изоставен и абдикира, но така или иначе реалната власт е в ръцете на съветника му Дзя Съдао. Когато монголските армии и флота напредват и превземат провинция след провинция, Дзя Съдяо предлага империята да се подчини и да приеме властта на новите завоеватели. Срещу това се противопоставя първият министър на Юен – Баян. Лоялните на императорския двор сили обявяват двамата братя на абдикиралия император - Джао Шъ и Джао Бин – за нови владетели. Джао Шъ приема тронното име Дуандзун, но съвсем скоро след провъзгласяването му за император умира по време на битката в Гуандун. Брат му Джао Бин е поставен на трона, като церемонията е извършена на остров Яйшан в Южнокитайско море.
Флотата на монголите всъщност е съставена от наемни китайски моряци и се предвожда от Джан Хонфан. Заедно с подкрепленията, пристигнали след превземането на Гуанджоу флотилията на монголите се подготвя да атакува сунската край Ямън. Според летописите, силите на атакуващите са превъзхождани от сунската флотилия в съотношение 1:10. Но сунските командири решават да оковат корабите си заедно, за да предотвратят дезертирането на войниците си. Силите на Юан заемат устието на реката и в последствие отрязват и откъм суша снабдяването на противника си с храна и вода.
Около 1000-тата кораба на Сун, които са под командването на Джан Шиджи се намират в дълга редица вътре в залива. Императорският кораб е в центъра на формацията. Противниците им от Юан насочват запалени кораби срещу тях, но сунските командири са предвидили подобна възможност и корабите им са обмазани с кал, която да ги защити от огъня.
Откъснати от снабдяването с храна и вода обаче, сунските воини са принудени да ядат суха храна и по-лошото – да пият морска вода, която предизвиква много бързо гадене и общо неразположение.
Следобед на 18 март Джан Хонфан приготвя силите на Юан за масирана атака. Решава да не използва оръдията, с които разполагат корабите му, за да не разкъсат веригите, с които са оковани противниковите съдове – надява се да ги унищожи всички и не желае да им позволи да се оттеглят. На следващият ден Джан Хонфан поделя флотата си на 4 части, всяка от които трябва да атакува противника от четирите географски посоки. С малка част от флотата Джан Хонфан се оттегля на известно разстояние от сунските кораби.
Първи атакуват корабите от север, но са отблъснати. Воините на оттеглящите се юански кораби започват да свирят празнична музика с флейти и противниците им остават със заблуждението, че монголите просто са започнали да пируват. Бдителността на сунските командири е приспана. По обяд Джан Хонфан предприема фронтална атака, като прикрива част от войските си зад големи парчета платна. Скритите воини се впускат в битката едва, когато корабите на Джан Хонфан се приближават плътно до тези на Сун. Воините на Сун са подготвени за сблъсък с малоброен противник, но изведнъж срещу тях полетяват вълни от стрели. Заварени неподготвени, Сун губят веднага седем кораба, заедно с голям брой от воините си. Болнавите и отпаднали сунски воини се оказват слаб противник за юанските. В ръкопашния бой хаосът е пълен и командването на войските е невъзможно. Окованите един за друг кораби на Сун не позволяват да се пренасочат сили към центъра, за да помогнат на атакуваните.
След като избиват воините на Сун, силите на Юан започват масово поголовно клане. Когато вижда, че битката е проиграна, Джан Шиджи подбира най-добрите от останалите му воини и прави опит с дузина кораби да пробие и да изведе императора. Юанските кораби обаче много бързо напредват към центъра и кораба на императора. Осъзнавайки безнадеждността на ситуацията, първият министър Ли Сиуфу грабва момчето император Джао Бин и скача във водата, където и двамата се удавят. Много от приближените на императора и наложниците му също последват примера му.
Тези събития бележат края на последния император от династия Сун и началото на монголското владичество над Китай. Кубилай хан поема пълния контрол над Китай като първи император от династията Юан. През следващите 97 години монголската династия управлява империята, преди на свой ред да бъде изместена от династията Мин, с което властта отново се връща в ръцете на китайци.
Мястото, където се провежда последната битка в историята на династията Сун, се намира край Ямън в Дзянмън, провинция Гуандун (Кантон). Изграден е мемориален парк, който да припомня на поколенията за случилото се на 19 март 1279 година.
0 коментара:
Публикуване на коментар