Луната е нашият “блед” защитник, омайващ ни със затъмненията си, влияещ на приливите и отливите, а дори помага и за генерирането на магнитното поле на планетата. Днес тя е мъртво кълбо, което просто си стои в небето, заключена на орбита около Земята, винаги една и съща. Миналото ѝ обаче е било много по-драматично.
Някога Луната не само е била обект с активна вулканична дейност, но както пишат изследователи в статия за arXiv, вероятно е притежавала и “метална” атмосфера поне толкова дебела, колкото и тази на Марс. За съжаление, горещата жарава на младата Земя, изхвърляна в пространството с мощни изригвания, са “издухали” в космоса атмосферата на спътника ни, оставяйки ни една Луна безжизнена и без атмосфера – такава, каквато я познаваме днес.
Преди много-много време – около 4,5 милиарда години, всъщност – Земята изобщо не е била такава, каквато е днес. Тя току-що е започнала да се формира и високата ѝ първоначална температура е създала всъщност една масивна разтопена сфера. Някъде по същото време обект, голям колкото Марс, се сблъсква с покритият ни с магма свят и вследствие на колизията голяма част от разтопения материал е изхвърлен в космическото пространство. Този материал накрая се събира в орбита около Земята и така се заражда Луната.
След като охлаждането започва да прониква все по-надълбоко, би следвало около тези две тела да са се формирали много примитивни атмосфери. Екип от учени от космическия център Goddard на NASA решават да разберат, каква е била атмосферата на Луната в онова далечно минало, и как интензивното лъчение от ранната Земя е могло да окаже влияние на нейното създаване и унищожаване.
 |
| Ранните Земя и Луна са били горещ ад от разтопена магма |
С използването на най-съвременните компютърни симулации, експертите на NASA достигат до заключението, че металните елементи в магматичния океан на Луната са били изпарени от интензивната топлина, идваща от Земята; така изпарените метали са се издигнали и образували атмосферата на нашия спътник. Дебелината на “металната” атмосфера на Луната е била около една десета от съвременната земна атмосфера, но за размерите на спътника ни това е доста дебел слой.
Любопитното е, че страната на Луната, която е обърната към Земята, е била много по-гореща (1 700°C) отколкото обратната страна (-150°C). Тази температурна разлика би предизвикала ветрове, чиято скорост е надхвърлял километър в секунда (3600 км/ч). Невъобразимите урагани са се устремявали от едната страна към другата, поръсвайки след себе си “дъждове” от метали, най-вече натрий.
Всъщност, “дъждове” е неправилно сравнение; когато ветровете са достигали до границата между горещата и студената полусфера на спътника ни, всичките тези метали са кондензирали и са се изсипвали под формата на сняг.
След около 1 000 години след формирането, течният магмен океан на Луната е започнал да изстива и да се покрива с твърда кора. Без източник, който да я захранва с нови изпаряващи се метали, атмосферата на Луната бързо е колабирала. А продължаващите “жарки” изригвания, които Земята е излъчвала, са отнесли останките от газообразната обвивка на спътника ни и са ги разпръснали в космоса.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар