Най-старият в Китай "имперски дворец", датиращ отпреди 4000 години, е открит в провинция Шанси

Модел на част от древния Линдзъ - столичен град по време на династията Западна Джоу с население около 200 000 души през 650 г. пр.н.е.

Екип археолози съобщава, че останките в североизточната част на археологичния обект Таосъ в Сянфън, провинция Шанси, са на възраст от 4000 години. За експертите това не е изненадващо, тъй като отдавна се знае, че поне отпреди 3700 години в Китай са се развивали населени места от градски тип. 

Най-старият имперски град, откриван до момента, се намира в северната китайска провинция Шанси. Археолозите са извършили датировка на руините от североизточната част в археологическия комплекс Таосъ, който се намира в окръг Сянфън. Според новите данни руините датират отпреди 4000 години. Експертите са убедени, че новооткритите останки ще дадат нови данни и доказателства за системата от столици в древен Китай.

“Проучваме североизточния ъгъл на двореца от началото на 2017 година. В общи линии този дворец се е запазил изключително добре. Той показва самостоятелна система и строга структурна конфигурация, чиято функция е била изключително отбранителна. Това е най-ранният “имперски столичен град”, откриван до този момент в Китай”, разказва пред china.org.cn Гао Джиантао, официален говорител на Института по археология към Китайската академия за социални науки.

Линиите очертават югоизточната порта на дворцовия комплекс в Таосъ

Структурата на дворцовия комплекс е с приблизително правоъгълна форма. По дължина в посока изток – запад се простира на около 470 метра, а ширината в посока север-юг достига 270 метра. Цялата структура се простира на площ от около 130 000 квадратни метра и в нея влизат защитни стени по четирите посоки на света - северна, източна, южна и западна. Археолозите подчертават, че дворцовият комплекс в Таосъ може да се смята за началото на поредицата от столични имперски градове в древен Китай.

В древността подобни имперски градове са показателни за наличието на класово разделяне – кварталите с жилищата на цивилните граждани са строго отделени от тези, предназначени за царското семейство и приближените му.

Изглед към разкопките в Таосъ

Археолозите подчертават, че дворцовия комплекс в Таосъ може да се приеме за началото на централизираната административна система със столичен град в древен Китай.



Археологическият обект Таосъ се простира на обща площ от над 3 милиона квадратни метра. Смята се, че поселението на това място се е зародило през периода на т.нар. Трима повелители и Петте императора (2600 – 1600 г. пр.н.е.) – полумитични мъдреци, приемани като пример за високи морални качества.