Последвалите месеци на наблюдения обаче показват, че това не е комета, а неизвестна до този момент планета от Слънчевата система и по-точно - седма поред, смятано от Слънцето. По размери обаче планетата е трета по големина след гигантите Юпитер и Сатурн.
За откритието си Хершел още през същата година е избран за член на Лондонското Кралско общество и получава степен доктор от Оксфордския университет. Крал Джордж пък му отпуска и годишна пенсия от 200 лири.
С финансирането от краля Хершел построява най-големият за времето си телескоп с фокусно разстояние от 12 метра и диаметър на огледалото 126 см.
Освен планетата Уран Хершел открива още спътниците на Сатурн Мимас и Енцелад. Пръв докладва и за спътниците на Уран Титания и Оберон. Но и това не е всичко, което постига английският астроном. Всъщност, основните му работи са в областта на звездната астрономия. От наблюденията на двойни звезди, чиято цел е да се определят паралаксите им, Хершел стига до извода - новаторски за времето си, че съществуват звездни системи. Дотогава се смята, че двойните звезди само случайно са разположени на небосвода по такъв начин, че изглеждат близко стоящи. Уилям Хершел води наблюдения и на мъглявини и комети, съставя детайлни описания и каталози (систематизирането им и публикуването им е дело на Каролина Хершел). А освен това Хершел достига до извода, че Млечният път е с формата на диск и Слънчевата система се намира в диска на галактиката.
Хершел открива и инфрачервеното излъчване, осъществявайки един гениално прост експеримент: разлага чрез призма слънчева светлина и веднага след червената област от видимата част на спектъра поставя термометър. Температурата, която отчита термометъра, се покачва, което означава, че върху термометъра действа светлинно излъчване, което не е достъпно за наблюдение от човешкото око.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар