2 декември 2017 г.


Както и да се отнасяме към бог - дали съществува или не, добър ли или лош - религиозната вяра представлява сама по себе си интересен психоневрологичен феномен, който логично се съпровожда с протичането на някакви процеси в мозъка. Това означава, че с методите на невробиологията може да бъде изучаван: например, с помощта на ядрено-магнитна томография. Точно този метод избират екип изследователи от Университета на Юта, които провеждат експеримент с участието на 19-годишни мормони, адепти на най-многобройното разклонение в движението - светите последователи на Края на дните.

В изследването участват 7 млади жени и 12 мъже, които наскоро са се занимавали с мисионерска дейност. Обстановката, в която се извършва изследването е такава, че младежите да изпитат прилив на религиозно чувство и да усетят нещо като "спускането на Светия Дух". За целта са използвани проповеди на духовни лидери, цитати от Книгата на Мормон, религиозни клипове, показващи семейните ценности и библейски сюжети и т.н. Тези стимулиращи дейности се редуват по предварително изготвен план, а участниците в експеримента периодично са питани, дали "усещат присъствието на Светия Дух и ако да, то колко силно е усещането".

По думите на младите мормони, те са изпитвали умиротворение и топлина, дишането им става по-дълбоко, сърцата им бият по-бързо, а мнозина в края на сеанса се разплакват. В един от вариантите на изследването участниците разполагат с бутон, който трябва да натиснат, когато почувстват, че са на върха в религиозното си изживяване. Много от тях са натиснали бутона, твърдят психолозите.
Мисълта за Спасителя, за това, че самият индивид и неговите най-близки хора ще бъдат надарени с вечен живот, за небесната благодат и т.н., предизвикват абсолютно ясни реакции, както чисто телесни, така и душевни. Авторите на изследването обаче се интересуват от това, какво се случва в мозъка на участниците. Оказва се, че при "спускането на Светия Дух" се активира центъра в мозъка, който отговаря за удоволствията и участва в системата за "награждаване".

В тази система участват цяла верига от мозъчни центрове, което буквално ни дава чувството за удовлетворение от каквото и да е - от яденето, секса, работата, наркотиците, изпълнен дълг и т.н., като удоволствието се усеща като награда, като реализирането на някакво желание или достигането на някаква цел. Тази система играе важна роля в мотивацията и целеполагането. В статия за Social Neuroscience се казва, че пиковите стойности в активността на центъра на удоволствията се наблюдава 1–3 секунди преди участниците в експеримента да натиснат споменатия бутон. Или иначе казано, 1-3 секунди преди да усетят религиозния екстаз.

Тоест, в религиозното чувство има най-малко един плюс - да се вярва в бог се оказва приятно, но разбира се, само ако вярата е силна и искрена. Всъщност, самите вярващи и преди това са знаели за собствените си приятни усещания от мислите за "Свети Дух", но сега вече е налице и невробиологична обосновка за това усещане. Логично от това следва, че чрез ядрено-магнитен резонанс може с точност да се измерва "силата на вярата": учестено дишане и сълзи може да се симулират от почти всеки, но със силата на волята да се активира в мозъка собствената система за награждаване е съвсем друга работа.
Трябва да се отбележи, че за да е пълна картината, липсват подобни данни от изследвания на последователи от други конфесии. Ще е интересно да се сравни работата на центровете на удоволствието при привържениците на различните разклонения на християнството, исляма, будизма и индуизма, не на последно място. (В последно време  се изследват все повече източни поведенчески практики, касаещи религията, в които се използват различни форми на медитация).

Вероятно обаче, "неврологичните прояви" на религиозното чувство едва ли се ограничават само до системата за "награждаване" - все пак това е сложен феномен. В същата статия авторите на изследването отбелязват, че освен самия център на удоволствията, в мозъка се активират и участъци от кората, които обикновено сработват по време на разсъждения по морални дилеми или в случаите, когато трябва да се прецени нечия правота. Активни са и зоните, които отговарят за концентрацията на вниманието. Всичко това означава, че бъдещи изследвания може да направят още по-сложен портрета на "вярата в бог".


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...