Скелет на 3000 години "потвърждава, че гърците са практикували човешки жертвоприношения", твърдят археолози

Тази сряда, 10 август 2016 г., гръцкото министерство на културата потвърди находката на екип от гръцки и американски археолози. В плаината Ликайон в Аркадия, в древното светилище, посветено на Зевс, където е известно, че са поднасяни жертвени животни на бога, са открити са останките на тинейджър. Находката е на възраст от поне 3000 години и предизвиква въображението на археолозите, които смятат, че това всъщност може да се смята за доказателство за достоверността на една от най-страховитите легенди от античността.

“Предстои ни да проучим много източници, които в много по-късни времена (спрямо времето, към което се отнася находката), говорят за човешки жертвоприношения на светилището на Ликайон”, казва Ана Карапанайото, ръководител на местната археоложка служба.

Мнозина древни автори, сред които и Платон, асоциират планината Ликайон с място, на което са извършвани човешки жертвоприношения. И въпреки че е твърде рано да се твърди със сигурност от какво е загинал младежът, мястото, където са открити останките му, подкрепя тези споменавания.
“Звучи прекалено красиво, за да е истина”, казва д-р Ян Н. Бремер, професор по религиозни науки в университета в Грьонинген, Холандия. Той добавя, че до този момент всички проучвания, посветени на темата за човешките жертвоприношения в антична Гърция, са достигнали до едно заключение – става дума за митология и измислени истории. Докато за древните израилтяни, римляни и египтяни е изяснено, че са практикували човешки жертвоприношения с религиозни цели, през ХХ век и до днес археолози и историци се придържат към становището, че подобна практика не е била характерна за древните гърци.

Бремер остава скептичен относно констатацията за връзката между мястото, на което е направено откритието и интерпретацията на находката.

Изглед от южния връх на Ликайон

Дейвид Гилман Романо, професор по гръцка археология в Университета в Аризона, който участва в разкопките на светилището на Ликайон, казва, че древните автори са свързвали този далечен и самотен връх с поднасянето на човешки жертви на боговете. Според легендата, младо момче и животни били жертвани, след което месото им било сготвяно и изяждано. “В няколко древни писмени източника е споменато, че човешките жертви са пренасяни на олтара в светилището [на Зевс, което се намира в подножието на южния връх на планината Ликайон], но допреди няколко седмици на мястото не са откривани следи от човешки кости или други останки от човешки произход”, казва Романо.

“Дали се касае за случай на жертвоприношение или не, това е място, използвано като жертвен олтар… т.е. не е място, на което бихте погребали някого. Това не е гробище”, добавя професорът.

Той освен това отбелязва, че горната част на черепа в находката липсва, а тялото е положено между два реда камъни, ориентирани по посока изток-запад. Любопитна подробност е и фактът, че върху таза на момчето са били поставени допълнително каменни плочи.

Професор Бремер намира, че учените се изкушават да говорят за човешко жертвоприношение в древна Гърция, заради пораждащото се противоречие. “От една страна имаме образа на Гърция като люлка на съвременната цивилизация, родното място на демокрацията, на философията и рационалното мислене, но от другата страна се появява и мълвата за практикуването на тези жестоки ритуални практики”, казва Бремер.

Издигащият се в пустошта на Пелопонес връх на планината Ликайон е най-старото известно място, на което античните са почитали върховното си божество – гръмовержецът Зевс. Дори и без вероятността за извършване на човешки заколения, това място е белязано с кръв. Най-малко от XVI век преди новата ера и до около 300 г. пр.н.е. хиляди животни са убити пред олтара на това място, за да се почете върховното божество в гръцкия пантеон.

Човешките поселения в района на планинския връх са отпреди над 5000 години. До момента не са намерени толкова стари доказателства за практикуването на божествения култ и принасянето на жертви, но остава отворен въпроса, поради каква друга причина човек би избрал да живее на ветровития и неплодороден склон на планината, освен ако се е посветил на служене на божественото?

Зевс е почитан като бог на небесата и светкавиците, а в по-късен етап “застава начело” на божествата от класическия гръцки пантеон.

Керамиката, намерена до човешките останки, датира от XI век пр.н.е. – време, съвпадащо със залеза на Микенската култура, чиито герои са увековечени в гръцката митология и Омировите епоси.
До този момент от терена на светилището на Ликайон са проучени и разкопани около 7%. Археолозите са наясно, че им предстоят още години на проучвания и нямат никаква идея, дали и в бъдеще предстои да намерят още човешки погребения.