2 юли 2016 г.


Когато споменем дюни, в представите ни се визуализират безкрайните пясъчни полета на Сахара или покрайнините на някой плаж, покрит със ситен бял пясък. И двата типа дюни – малките, от по няколко метра, и огромните вълни от пясък, проточващи се на стотици метри, се срещат на Земята.

Същите дюни могат да се видят и на Марс, но учените са открили там и нов, трети вид. Международен екип от астрономи, изучавайки данните, събирани от марсохода на NASA Curiosity и обикалящата около Червената планета обсерватория Mars Reconnaissance Orbiter (MRO), са идентифицирали междинен тип дюни. За откритието си учените съобщават в списание Science.

В началото специалистите са предполагали, че тези големи марсиански пясъчни вълни са с произход, подобен на този на земните дюни, образувани от вятъра по плажовете. Обяснението, защо са по-големи по размер на Марс идва от това, че песъчинките на Червената планета са по-едрозърнести.

Ако това е вярно, то тогава марсианските малки дюни би следвало да липсват. Но там съществуват и трите вида дюни. Никой съществуващ до момента модел на формиране на дюните от вятъра не обяснява как се появяват такива, чиято дължина е около метър. Екипът е намерил обяснение за наблюдаваното: съдейки по синусоидалната им форма, почти еднаквата им дължина и асиметричния профил, тези дюни са се формирали под вода, под въздействието на подводните течения, твърдят учените.

В земни условия подводните дюни са добре проучени след десетилетия експерименти. Екипът е разработил модел, който изхожда от тези ни познания и след това го е приложил към данните за марсианските дюни. Установяват, че всичко пасва съвсем точно и описва прецизно разстоянието от гребен до гребен на метровите дюни от Марс.

Разработката дава информация не само за настоящето на планетата. С нейна помощ може да се надникне в миналото и да се разберат геоложките и процесите, протичали в атмосферата в миналите времена на Марс.

Пясъчните вълни са заснети в утаечните скали на кратера Виктория от марсохода Opportunity. Тъй като големината им е пряко зависима от плътността на атмосферата, по модела им на формиране може да се изчисли какъв е бил състава на атмосферата, когато са се родили седиментите.

Все повече са данните, че някога Марс е приличал на Земята. С изучаването му учените се опитват да установят колко бързо Червената планета е загубила атмосферата си и какви са етапите, през които еволюират планетите изобщо.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...