Цели 80 години след революцията срещу монархията във Франция – с изключение на периода между 1848-1852 година – страната е управлявана от императори и крале. Първо Наполеон, после завърналите се на трона Бурбони, Луи-Филип Орлеански, племенникът на Бонапарт – Наполеон III…
Едва през 1870 година, след поражението във войната с Прусия, в страната се утвърждава демокрацията. Но и в новия парламент на Третата република монархистите преобладават. Минават още около десетина години, преди републиканците малко или повече да укрепнат, а опонентите им да се примирят и да запазят монархическата идея като умозрителен спомен. Настъпва време да се закрепи новата република, в това число и като се приеме нов национален празник.
Левите държат непременно да се отбелязва деня на щурма на Бастилията на 14 юли 1789 година. Десните твърдят, че по време на щурма загиват хора, а на същия ден е убит и губернаторът на Париж, при това по много жесток начин – главата му е отрязана с нож за отваряне на писма.
Разрешаването на проблема е подсказано от историците, които си спомнят, че на 14 юли не винаги е властвал духа на насилието и класовата ненавист. На 14 юли 1790 година – точно една година след щурма на Бастилията – се провежда грандиозно мирно тържество – “Празника на Федерацията” (La Fete de la Federation).
Краткият период между 1789 и 1791 година съвременните изследователи наричат “оптимистичната фаза” на Френската революция. Париж по това време е “градът на надеждата”.
Все още не е започнала войната, няма го и терорът. Кралят си остава на престола, но властта му е символична. Приета е Декларацията за правата на човека и гражданина, премахнато е класовото неравенство, избрано е Законодателното събрание. В обществото преобладава стремежа да се забравят старите сметки, започва да се заражда вярата в светлото бъдеще.
В тези условия властите решават да устроят грандиозно тържество под открито небе.
На Марсово поле, където днес се намира Айфеловата кула, е издигната 24 метрова триумфална арка и дървени трибуни, способни да поберат стотици хиляди зрители. В центъра се извисява Олтарът на Отечеството със свещените думи “Нация, Закон, Крал”.
Няколко хиляди доброволци се заемат с украсяването на мястото. Херцогини и цветарки заедно плетат гирлянди.
“Това е велик празник на човечеството, чистите помисли и общия труд”, пише историкът Симон Шам в книгата “Граждани”.
На 14 юли завалява дъжд, но празникът все пак се провежда. В параден марш минават батальоните на Националната гвардия от различни градове, командвани от маркиз дьо Лафает. За музиката се грижат военни оркестри. Произнасят се клетви за вярност на краля, а Луи XVI полага клетва в името на народа и конституцията. Отслужена е празнична меса.
Когато Мария – Антоанета вдига над главата си малкия дофин, тълпата изпада във възторг.
По думите на Анри Мартен, автор на закона от 1880 година, с който 14 юли се обявява за национален празник на Франция, “това е най-хубавият ден в историята на Франция, а може би и на цялото човечество, когато всички са убедени, че единството тържествува”.
Историкът Жорж-Анри Суту пише: “Съществувала е реалната възможност да се построи общество, в което да има място както за свободата и правата на човек, така и за религията и краля”.
Но не се получава. След по-малко от две години започва войната с европейските монархии, и Френската революция рязко се устремява към кървавата си кулминация.
През 1880 година социалистите успяват да наложат в закона да не се споменава конкретно в чест на кое събитие се провъзгласява националния празник, но за съвременниците им всичко е било ясно.
В последствие, благодарение най-вече на лявата пропаганда, наименованието “Ден на превземане на Бастилията” се налага като “основно събитие”, което се чества на 14 юли. “Празника на Федерацията” бива изместен от фокуса и днес много хора по света изобщо не са чували за него.
Франция все пак е имала своя шанс за мирна революция. И това е неоспорим факт от историята.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар