Лингвист от Гьотеборг предлага нов прочит на надписите от най-известния рунически камък

Наричат го Rök Runestone, т.е. руническия камък от Рьок. Археолозите смятат, че е създаден в края на VIII или първата половина на IX век. Не е известно къде е бил издигнат първоначално, но сега се намира в шведската провинция Йостерйотланд. Това, вероятно, е най-известния в света камък с руническо писмо.

От години дългият текст, изписан върху камъка, поражда дискусии относно съдържанието на написаното, макар разчитането на текста да е съвсем лесно. Сега учени предлагат нов прочит на текста, което е коренно различно от традиционния подход, предприеман през последните стотина години. В новия прочит се изхожда от идеята, че върху камъка е изписан не текст, касаещ исторически събития, крале, герои или войни, а се говори за самият монумент.

“Не е толкова сложно да се разбере смисъла на надписите на Rök Runestone, колкото се предполагаше по-рано. На фронталната страна на камъка се говори за дневната светлина, която ни е необходима да разчетем руните, а на обратната страна имаме текстове, които касаят гравирането на руните и на руническата писменост, или т.нар. futhark”, обяснява Пер Холмберг, професор по скандинавска лингвистика в Университета на Гьотеборг.

Предишните изследвания разглеждат текстовете върху Rök Runestone като свидетелство, описващо отдавна забравени геройски подвизи. Този подход обаче поражда много спекулации относно връзката на Варин – човекът, положил надписите на камъка, с готски крал. В своето ново изследване, Холмберг показва, че разбирането на надписите на Rök Runestone е много по-лесно осъществимо, ако се подходи по сходен начин, както към подобни рунически камъни от ерата на викингите. В повечето случаи, изписаното върху руническите камъни, се отнася пряко към самите монументи.

“Още преди 10 години лингвистът професор Бо Ралф изказа предположението, че старата идея, според която Rök Runestone разказва за готския крал Теодорик, се базира на малка грешка в разчитането и голяма доза националистични настроения в мисленето. До този момент липсваше цялостен прочит на гравираните надписи и подхождането към тях без всякакви предубеждения и фантазии”, казва още професор Холмберг.

Той обяснява, че в изследването си използва методите на социалната семиотка – теория, която обяснява как езикът дава потенциал да се разбере смисъла на различни текстове и техния контекст.

Според заключенията на професор Холмберг, в продължение на повече от век традиционният подход към интерпретирането на надписите върху камъка от Рьок е пречупвано през разбирането за епохата на викингите. В новата интерпретация обаче, Rök Runestone не носи никаква информация за геройски подвизи или пък някакво послание за чест и отмъщение. Всъщност, надписът се отнася към това, как писмеността дава възможности да се увековечи паметта за онези, които вече са напуснали земния живот, казва в заключение Пер Холмберг.