На 25 април 1953 година двама учени от Кеймбридж публикуват в списание “Nature” статия, в която представят своето виждане за отговора на фундаменталния въпрос в биологията – как живите организми се възпроизвеждат?
Франсис Крик и Джеймс Уотсън описват в тази статията структурата на двойната спирала на молекулата на ДНК. Дезоксирибонуклеиновата киселина е материалът, който пази информацията за нашите гени, които пък предават от поколение на поколение основните характеристики на организмите.
Накратко, двойната спирала на ДНК е съставена от две дълги полимерни вериги, които са свързани помежду си. Двете полимерни вериги са съставени от своя страна от прости единици, наричани нуклеотиди. Молекулата има две главни вериги, изградени от монозахариди и фосфатни групи, свързани помежду си с естерни връзки. Към всеки монозахарид на главните вериги е прикачена една от четири възможни вида молекули, наричани нуклеобази - именно последователността на тези четири нуклеобази по дължината на главната верига служи за кодиране на информацията.
Основната свойство на тези молекули е възможността им да се репликират абсолютно точно. В процеса на размножаване на клетките в организмите, двойната спирала се “разчита” като последователност, в резултат на което се синтезира подобната РНК, а двете заедно участват в синтеза на белтъчините.
Мълвата твърди, че Крик и Уотсън влетели вечерта на 28 февруари 1953 година в един пъб в Кембридж, където на всеослушание заявили “Открихме тайната на живота”. И това е точно така. Проблемът е, че да знаеш да четеш е едно, а да прочетеш сложната книга на живота, записана във всяка една наша клетка, е далеч по-сложна задача. Разчитането на човешкия геном и съставянето на съответната “карта” отнема на учените почти половин век.
За откритието си Франсис Крик и Джеймс Уотсън се опират на разработки, дело на Морис Уилкинс и Розалинд Франклин. След като теорията им, публикувана в “Nature” през 1953 година бива доказана от изследвания и на други биохимици по света, през 1962 година са удостоени с Нобелова награда. За съжаление Розалинд Франклин, която съставя рентгенограмите, без които Крик и Уотсън не биха успели, почива през 1958 година от рак и не е сред удостоените с наградата (Нобелови награди не се връчват посмъртно).
Разгадаването на структурата на ДНК отваря пътя за някои мощни, но и нееднозначно приемани технологии. Генетиката, генното инженерство, опитите със стволови клетки и ДНК-експертизите – всичко това води началото си от онова откритие, направено през 1953 година. Гигантският модел на ДНК молекула, изработен от метал, който Крик и Уотсън ползват, за да онагледят теорията си, днес е изложен като експонат в сбирката на Музея на науката в Лондон.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар