където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва
да влезе и излезе; и играе
различни роли,…
На тази сцена е играл и той. Името му без съмнение ще попадне сред изпълнителите на “главните роли” в театъра на живота. Великият Уилям Шекспир. Под това име са издадени 37 пиеси, 154 сонета и 4 поеми. Търсенето на документи и ръкописи на автора започват едва 100 години след смъртта на Уилям Шекспир, но така и не са открити доказателства, че Шескпир е истинският автор на знаменитите трагедии.
Повечето от творбите са написани през периода между 1589 – 1613 година. В същото време обаче няма нито един документ, който да потвърждава, че като автор Уилям Шекспир е получавал какъвто и да е хонорар. И това е странно, защото собственикът на театър “Роза” – Филип Хенслоу, където са поставяни пиесите на Шекспир, педантично е записвал всички плащания, които е извършвал. В счетоводните му книжа обаче липсва името на Шекспир. Няма го и в съхранилите се архиви на другия голям лондонски театър – “Глобус”.
Самата дата, на която се ражда Шекспир също не е точно установена. Знае се, че в църковните книжа на Стратфорд на Ейвън е записано кръщене на дете от мъжки пол, което е извършено на дата 26 април 1564 година. Това кара мнозина изследователи да смятат, че Шекспир е роден на 23 април и по обичая е кръстен на третия ден след раждането си. Освен това се получава и “красиво съвпадение” – точно известно е, че Шекспир почива на 23 април 1616 година. И още едно съвпадение – на 23 април се пада деня на св. Георги, а Шекспир от английски се превежда като “тресящ копие”. Семейният герб на фамилията Шекспир е с изображение на рицарски доспехи и рицарско копие. Англичаните, в типичния си практичен подход, отдават почит на смятания за национална гордост поет в продължение на цяла седмица в края на месец април.
Уилям Шекспир печели уважение за творбите си още приживе, но истински известни трагедиите му стават едва в началото на ХIX век. Работите му са преведени вероятно на всички езици, и без никакво съмнение пиесите му са най-често представяните на световните театрални сцени.
Има много изследователи, които поставят под съмнение авторството му. Според едни спекулации, Шекспир не би могъл да е автор на “Хамлет”. За да се напише подобна творба авторът трябва да има много високо ниво на образование и да разполага с широки историко-културни познания. Специално за “Хамлет” има съмнения, че авторството принадлежи на самия Френсис Бейкън – един от най-изтъкнатите английски философи, политици, а освен това и историк.
Към подобно мнение се придържа и свещеникът–автор на биография на Шекспир – Джеймс Уилмът. В продължение на 15 години той издирва ръкописи на Шекспир. През 1785 година Уилмът изказва предположението, че истинският автор на прочутите трагедии е Франсис Бейкън.
Паралелно с това, авторството на отделни произведения е приписвано на графа на Дерби, графа на Ексекс, драматургът Кристофър Марлоу, а даже и на самата кралица Елизабет I.
През юни 2004 година американският учен Робин Уилямс заявява, че Шекспир изобщо не е мъж, а жена, и че зад псевдонима Шекспир се крие оксфордската графиня Мери Пембрук (1561–1621). Ученият твърди, че графинята прибягва до този похват, защото въпреки прекрасния си стил на писане, пиесите й няма как да бъдат поставяни в театъра, защото по онова време в Англия театралното изкуство се смятало за безнравствено.
Каквато и да е истината, най-добре е да следваме написаното като епитафия на гроба на Уилям Шекспир.
Приятелю добър, на Бог се уповавай,
праха, заключен тук, напразно не смущавай –
Блажен да бъде, който тоз камък не отлости,
проклет – който помести изтлелите ми кости
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар