"Платно и масло" = линолеум

Названието на това подово покритие идва от латинските думи linum – лен, платно и oleum – масло. А истината е, че предтеча на линолеума е “промазаното платно”, чийто процес за производство е документиран още през 1627 година.

През 1763 година английският изобретател Натан Смит получава патент, в който е описан подробно процесът за изработването и компонентите на подовото покритие: върху тъканта се нанася гореща маса, съставен от катранена смола, борова смола, кафяв испански оцветител, пчелен восък и ленено масло.

Фредерик Уолтън

От 1843 година в “горещата смес” започват да добавят натрошен корк. Така се появява прекият предшественик на линолеума, който се нарича камптуликон. С течение на времето се подобрява производствения процес и се намалява себестойността на влаганите компоненти – скъпото ленено масло е заменено с други по-евтини растителни масла, а накрая и с линоксин.

На 19 декември 1863 година англичанинът Фредерик Уолтън получава патент № 209/1860 за подобрена технология за производството на линоксин и подово покритие на  негова основа. Три години по-късно започва промишленото производство на линолеум. През 1877 година Уолтън създава и линкруста - релефен материал, подобен на линолеума, който се използва широко по време на Викторианската епоха за облицовка на стени. С изобретяването на миещите тапети и бои, употребата на линкруст рязко намалява и днес се използва предимно при реставрационни работи.



Изобретението бързо става популярно и се разпространява по целия свят. Важно е да се отбележи, че от времената на Фредерик Уолтън процесът на производство на натурален линолеум е претърпял съвсем несъществени изменения.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>