Традиция на сикхите

Праведник извършва ритуално пречистване на свещения водоем край Златния храм в Амритсар (провинция Пенджаб, северозападна Индия) по случай 548-тата годишнина от раждането на основателя на сикхизма гуру Нанак Дев. Обичаят на сикхите е всяка сутрина преди медитация да извършват ритуално измиване.

Сикхската традиция разказва, че веднъж Нанак излязъл от дома си, за да се изкъпе във водите на река Кали Бейн и не се върнал. Всички решили, че се е удавил. След три дни обаче той се появил и на всички въпроси, къде е бил, отговарял, че е бил “там, където няма нито индуси, нито мюсюлмани”.

Гуру Нанак Дев, основоположникът на сикхизма

От този момент Нанак започва да разпространява своето учение. Пътешества в продължение на около четвърт век и посещава много места – от Непал до Саудитска Арабия. С течение на времето религиозната общност на сикхите се превръща в самостоятелна група със своя идеология, закони и предводители. Сикхите водят множество войни с афганистанци и Моголската империя. В резултат на успешните им военни походи се ражда държава на сикхите, която съществува повече от сто години, но се разпада заради поредица вътрешни проблеми и под натиска на британската колонизация.

Родил се в среда, доминирана от индуизма и исляма, сикхизмът не прилича на другите религии. Поклонението на Бога, чието име е неизвестно, се извършва чрез медитация. Смята се, че други божества, духове или демони са недостойни човек да им се покланя.

Сикхите проповядват любов и братско отношение към всички хора, независимо от произхода им. Религията им препоръчва да бъдат добри хора, да търсят и проявяват заложеното от Бог във всеки от тях – вярата и любовта.

Според сикхската традиция, след смъртта човешката душа не се преселва някъде – тя просто се разтваря в природата и се връща при Твореца.