Историята започва с плаването на кораба „Мейфлауър“. На 16 септември (6 септември по стар стил) 1620 година от английския град Плимут с този малък търговски кораб към Новия свят поемат 102 души, наричащи себе си пилигрими. Екипажът на кораба е съставен от още 25-30 души (не е известно колко точно са били). След 66 дни плаване, на 21 ноември (11 ноември стар стил) „Мейфлауър“ хвърля котва в залива край нос Код. Пилигримите основават свое поселение, което също е наречено Плимут (но не заради началната точка на плаването им; поселението е с това име от по-ранен период) и днес е град в щата Масачузетс. Така се ражда втората успешна английска колония в Новия Свят (след тази в Джеймстаун, основана през 1607 година).
Новите заселници пристигат в края на есента и началото на зимата. Суровата зима поставя на изпитание издържливостта им. В трудните зимни месеци половината от пристигналите с надежда за нов живот заселници умират. Оцелелите получават огромна помощ от местното население – индианците от племето вампаноаги, които им помагат в обработването на земята и засяването с местни култури. Земята им се отблагодарява за труда и лишенията.
Първата реколта на оцелелите 53 пилигрими е обилна. И по традиция, пренесена от родната Англия, в края на ноември избраният за губернатор Уилям Брадфорд организира тържество, с което да отдадат благодарност на Бог за обилната реколта и помощта на местните индианци.
На празника са поканени местните индианци, които оказват неоценима помощ на пилигримите за оцеляването им в суровата зима на 1620-21 година. Индианците не идват на гощавката с празни ръце – носят четири изпечени на въглища пуйки. Така традицията на отдаване на благодарност на Бог се пренася в Новия свят и става един от най-важните празници в английските колонии, а по-късно и в независимите Съединени Американски Щати.
Първите заселници са пуритани, дълбоко религиозни християни. В този празник за тях е скрит по-дълбок смисъл от обикновеното събиране около празничната трапеза. Това е най-вече повод да се благодари на Всевишния за закрилата му – за реколтата, за семейството и за всички приятели. С течение на времето обаче празникът губи много от религиозната си база и се превръща в общо за нацията тържество.
След извоюването на независимостта младата американска нация се нужда от свои празници и традиции. Първият президент Джордж Вашингтон през 1789 година подписва указ за отбелязването на Деня на благодарността на 26 ноември като национален празник. През 1864 година, след края на Гражданската война, президентът Ейбрахам Линкълн променя това правило, като постановява Денят на благодарността да се отбелязва всеки четвърти четвъртък на месец ноември.
Окончателно през 1941 година със закон на Конгреса на САЩ празникът е обявен за национален и се празнува по правилото, въведено от Линкълн. През различните години се пада в дните между 22 и 28 ноември.
По традиция в този ден няколко поколения от цялата фамилия се събират на празничен обяд, обикновено в дома на най-възрастните в семейството. Преди това цялото семейство посещава църковна служба. За много от американците това е единственият празник през годината, в който могат да се видят с роднините си.
По време на празничния обяд всеки може да благодари за всичко хубаво, което му се е случило през изминалата година.
Втората по важност традиция е самото меню за празничната трапеза – на този ден американците ядат същото, което са яли техните предци в далечната 1621 година, по време на първия Ден на благодарността в Новия свят. Основното ястие е пълнена пуйка, придружена от тиквен пай – това са двете блюда, станали символ на празника.
В големите градове се организират грандиозни парадни шествия, в които участниците носят костюми на първите заселници от XVII век и на местните индианци. Най-грандиозен е парада в Ню Йорк, а запазена негова марка са огромните надуваеми кукли – традиция, поставена през 1927 година от големият магазин за играчки Macy’s. Нюйорксикя парад завършва край Ийст ривър с пищни празнични илюминации.
В дните преди Деня на благодарността е прието да се организират множество благотворителни акции – хранят се бездомници, раздават се подаръци, а за най-затруднените се търси подслон за студените зимни дни.
Следващият ден след празника пък се използва от търговските вериги, за да се даде старт на коледните разпродажби. Началото им се поставя с т.нар. „черен петък“, в който търговците по традиция пускат стоките си на значително по-ниски цени от обичайното.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар