Разгромът при Грюнвалд. Крахът за Тевтонския орден и възхода на Полша

На 15 юли 1410 година се провежда една битка, която сериозно повлиява на бъдещото развитие на Източна Европа. Сражението се разиграва между селата Грюнвалд, Таненберг и Людвигсдорф и в различните историографски традиции е наричана с различни имена. В немските летописи е записана като битката при Таненберг, в белоруските летописи е записана като битката при Дубровно (заради името на близкия полски град Думбровно), но в повечето източници е наричана битката при Грюнвалд.  Литовците, превеждайки от немски думата “грюнвалд”, което означава “зелена гора”, стигат до “Жалгирис”. Така че, ако не сте знаели какво означава името на популярния в цял свят баскетболен отбор от Литва, вече знаете, че името му е свързано с битка от 1410 година.

За битката, в която се срещат армиите на Тевтонския орден и обединената полско-литовска армия, у нас се знае малко. По онова време българската държава вече не съществува, но сражението, което се провежда далеч на север и изток от границите ни дава своето отражение на последващия исторически ход, в това число и на случилото се на Балканите.

Към началото на XV век тече процесът на обединяване на княжества около Московското, но това все още не са необратими събития. За ролята на обединител на руските земи спокойно може да кандидатства и Великото Литовско княжество, владеещо по това време обширни територии от съвременна Украйна, Белорус и Русия. Само че тогава тези земи не са делени на три народа – всичко се е наричало руски земи, както и жителите им – руси.

"Владислав II Ягело и Витовт се молят

преди битката" художник Ян Матейко

Владетелите на Великото Литовско княжество се колебаят в избора си по въпроса за християнската вяра, която да приемат. Нерешителността им е разбираема, защото изборът трябва да е такъв, че да превърне новата вяра в господстваща държавна религия и да изтласка езичеството.
През 1386 година великият литовски княз Ягело (Владислав II Ягело, Велик княз на Литва под името Йогайла, а също и Ягайла), неговият братовчед и основен претендент за властта Витовт (Витаутас Велики), заедно с литовските знатни родове правят избора си в полза на католицизма.
Това повлиява на цялата история на Литва от този момент насетне. Заради натиска, оказван от католиците и гоненията спрямо православните християни, голяма част от населението и руските земи, влизащи в рамките на Литовското княжество, търсят начин да се преориентират към набиращото мощ Московско княжество.

Изборът на Йогайла обаче изглежда съвсем прагматичен. По силата на сключената през 1385 година Кревска уния между Полша и Великото Литовско княжество след приемането на католицизма, князът получава възможността да се ожени за кралица Ядвига и да стане владетел на Полша и Литва.



Но полско-литовското споразумение е доста нестабилно, още повече, че Витовт става основен съперник на братовчед си Йогайла вътре в Литовското княжество и обединява опозиционно настроените знатни люде около себе си. В резултат Йогайла прави компромиси, като провъзгласява Витовт за свой наместник, делегирайки му големи пълномощия. На база Радомско-вилемсакта уния Витовт получава титлата Велик Литовски княз, който обаче потвърждава върховната власт на Йогайла.
Всички тези политически съюзи и комбинации са продиктувани най-вече от опасността, надвиснала над Полша и Литва.

В началото на XIII век, сформираният през 1190 година в Палестина Тевтонски кръстоносен орден, се установява в Европа. Рицарите от ордена са наемани от най-различни европейски държави “за битка с езичниците”.
През 1217 година Папа Хонорий III обявява поход срещу пруските езичници, завзели земите на полския княз Конрад I Мазовецки. Като награда за участието в този поход полският крал обещава на ордена да предаде в тяхно владение градовете Кулм и Добриня, както и да запази териториите, които успеят да си завземат сами.
През следващите няколко десетилетия рицарите от Тевтонския орден покоряват и покръстват в християнската вяра повечето от прусаците. По време на завоеванията им през 1224 година е образувана държавата на Тевтонския орден, която стремглаво разширява териториалните си завоевания, а с това и влиянието си.
Нещата не се ограничават само до пруските земи. Орденът се опитва да подчини северозападните части от руските земи, но през 1242 година сражението на Чудското езеро спира настъплението на рицарите. Александър Невски им нанася поражение, което за известно време прави невъзможна експанзията на изток.
Това кара тевтонските рицари, към които се присъединяват още някои по-малко влиятелни ордени, да пренасочат вниманието си към Великото Литовско княжество.

Фрагмент от картината "Битката при Грюнвалд". художник Ян Матейко, 1878 година.

Поводът за претенции и нападения от гледна точка на кръстоносците е напълно логичен – литовското княжество си остава езическо, и кръстоносците си поставят за задача да го обърнат към правилната вяра. Но за всички е ясно, че в случая тевтонските рицари не са движени от религиозни подбуди, а от стремежа за нови териториални придобивки.
Особено ожесточен е конфликта за контрола над Жемайтия — територията, разделяща държавата на Тевтонския орден от владенията на Ливония.



Противопоставянето се проточва с десетилетия и към среда на 1380-те години завършва с преминаването на голяма част от територията на Жемайтия под властта на Тевтонския орден.
Териториалните претенции заставят Владислав II Ягело да търси изход. Унията с Полша и приемането на християнството от литовския елит – на пръв поглед – лишават кръстоносците от основният им аргумент за продължаване на войната.
Но Тевтонците не са вчерашни. Великият магистър на ордена Конрад Цьолнер фон Ротенщайн обявява, че се съмнява в искреността на преминаването на Ягело в редовете на християните.
Битките продължават. Едновременно с това Тевтонският орден предявява териториалните си претенции и към Полша.

Тевтонски рицари влизат в Мариенбург

През 1409 година в Жемайтия избухва въстание срещу Тевтонския орден. Великото Литовско княжество подкрепя въстаналите. Заплахата от нахлуване в Литва на тевтонските рицари е парирана от заявлението на Полша, че ще нахлуе в земите на ордена. Започва война, която обаче не е с толкова остър характер и през есента на 1409 година е прекъсната, след сключване на примирие. Двете страни в конфликта започват да събират съюзници, готвейки се за решителна битка.

Владислава II Ягело и Витовт разработват план, който предполага да придвижат обединената армия към столицата на Тевтонския орден - Мариенбург. Кръстоносците се придържат към отбранителна стратегия, надявайки се да предвидят действията на противника.
В края на май 1410 година в Гродно започва общ сбор на полско-литовските войски. Армията наброява 91 “хоругви” (полка), от които 51 полски и 40 литовски.
Няма точни данни за броя на войските. По оценки на историците полско-литовската армия наброява между 16 и 39 хиляди души, Тевтонските армии – между 11 и 27 хиляди. Войските на Ордена са смятани за много по-боеспособни.

Срещата на двете армии се случва на разсъмване на 15 юли 1410 година. От три страни бойното поле е оградено от гори. Кръстоносците пристигат първи и успяват преди идването на противниците си да укрепят позициите си с множество капани.
Рицарите разчитат да провокират атака от страна на противника, приемайки, че позицията им е по-изгодна за отбраняване – разбираема тактика, предвид численото преимущество на поляците и литовците.

За да провокират нападение при Ягело и Витовт са изпратени херолди с голи мечове. Единият от вестоносците е изпратен от върховния магистър Улрих фон Юнгинген за крал Владислав (името, което Ягело приема след покръстването си) и от гранд маршала Фридрих фон Валенрод за великия княз Витовт. Устно херолдите също  предизвикват двамата предводители на битка. По рицарските стандарти от онези времена носенето на голи мечове е пряка обида спрямо Ягело и Витовт, което цели да предизвика яростта им и да ги накара да започнат активни действия.



Витовт наистина взема решените да атакува, без да дочака заповед от Ягело. Тежката кавалерия на литовците, заедно със съюзническата татарска конница напада войските под командването на великия маршал Фридрих фон Валенрод. След около час ожесточена битка, кръстоносците минават в контраатака.
Литовците започват отстъпление. И до днес историците не са постигнали съгласие, дали това е бил тактически ход или непланирано отстъпление. Каквото и да е вярното, кръстоносците вярват, че врагът им е победен. Но всичко едва започва.

Част от литовските войски, в която влизат смоленските полкове, командвани от княз Лугвени Олгердович, заема отбранителни позиции край лагера на Витовт, недалеч от десния фланг на полските войски. Смоленските полкове получават заповед на всяка цена да държат позициите си и да не допуснат удар по фланга и в тила на полските си съюзници.

Отбраната на смоленските полкове по време на битката при Грюнвалд

Битката е кървава, смоленците търпят тежки загуби, но не отстъпват. Това, според историците, се оказва решаващо за изхода от сражението.

В това време се разразява ожесточена битка между кръстоносците и поляците, като успехът е променлив за всяка от страните. Този епизод от битката продължава пет часа и всичко върви към изтощение на силите. Ръкопашната схватка достига до мястото, където се намира Ягело. Един от кръстоносците се устремява срещу краля, но Ягело е спасен от секретаря си Збигнев Олесницки.
В последния стадий на сражението си казва думата численото превъзходство на полско-литовските войски – последният резерв на Ягело влиза в битката по-късно, отколкото този на кръстоносците.

Полският крал Владислав II Ягело

Полската и литовската конница преминава в обход на кръстоносците на левия фланг и основните сили на Ордена се оказват в обкръжение. Започва кървава сеч на тевтонците.
Успяват да се спасят само малцина рицари. Повече от 200 знатни тевтонци, в това число и цялото ръководство на ордена са избити. Жертвите на Тевтонския орден се оценяват на около 8000 души, а други 14 000 са пленени.



Поляци и литовци губят около 5 000 души и 8 000 са ранени. Владислав II Ягело и Витовт стигат до Мариенбург, но не успяват да превземат добре укрепената тевтонска столица.

Това обаче принципно не променя нищо. Тевтонският орден е лишен от военната си мощ, което довежда до неговия залез. Освен това орденът е принуден да похарчи огромни средства, за да откупи пленените си знатни рицари. И понеже средствата за изплащане на откупите се набират чрез повишаване на данъците, в земите на ордена твърде скоро започва да назрява народното недоволство. Редица градове, по-рано разчитали на защитата на Ордена, се отказват от съюзническите си договори.

На 1 февруари 1411 година е сключен мирният договор от Торн. По неговите клаузи Великото Литовско княжество получава Жемайтия, а Полша — Добринските земи. Освен това Тевтонският орден се задължава да изплаща контрибуции.

Въпреки че формално просъществува още над 100 години, Тевтонският орден преживява своя залез. Ходът на историята се обръща и вече не Орденът диктува условията на съседните държави, а обратно – принуден е да се съобразява с неизгодните нему споразумения, които те му налагат, както и да отстъпва от териториите си.
В Източна Европа се появява нова доминираща сила – полско-литовския съюз, който век и половина по-късно се преобразува в Жечпосполита.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>