17 март 2015 г.


В Слънчевата система има отделна група обекти, които формират около себе си пръстени. Най-известният сред тях, разбира се, е планетата Сатурн, но и Уран, Нептун и Юпитер разполагат с елегантни пръстени от прах.

През последните години обаче астрономите откриха, че пръстеновите системи не са привилегия само на газовите гиганти. През 2011 година беше открито малко ледено тяло от външните райони на Слънчевата система, което също има пръстени. Chariklo е кентавър – хибрид между астероид и комета, който обикаля около Слънцето в района между Юпитер и Плутон, а пръстените му бяха открити, когато тялото затъмни светлината от ярка далечна звезда. Това явление се нарича окултация*.

Сега астрономите съобщават, че е открито второ подобно тяло. Новият астероид-комета е наречен Chiron. Откриването му дава основание да се изкаже хипотезата, че “кентаврите” в Слънчевата система не са изолирани случаи, а вероятно много по-голяма группа от малки ледени късове, притежаващи собствени пръстени.

Аманда Бош от Масачузетския технологичен институт обяснява: “Интересното в откритието ни е това, че Chiron се намира в средната част на нашата система, разположена между орбитите на Юпитер и Плутон – място, на което не очакваме “нещата” да проявяват голяма активност. Но сега става ясно, че те са далеч по-активни, отколкото предполагаме”.

Всъщност, Chiron е открит през далечната 1977 година. Подобно на митологичните си “кръстници”, които представляват полу-човек, полу-кон, небесните кентаври притежават свойствата и на комети, и на астероиди. Без съмнение те са прашни скалисти тела, но през 80-те години на ХХ век астрономите установяват, че големият кентавър Chiron проявява и някои свойства, характерни за кометите.

От тогава насам, наблюденията на Chiron са открили, че на повърхността му се появяват светли петна, които учените смятат, че са предизвикани от изхвърлянето на струи от материал, когато слънчевата светлина бавно нагрее леденият скален къс.

В средата на 90-те години на ХХ век Джеймс Елиът, професор по планетарна астрономия и физика в MIT, успява да наблюдава звездна окултация на Chiron като така установява и размерите му (около 240 километра на ширина), както и да документира струите от газ и прах, отделяни от космическото тяло.

Днес, с помощта на много по-мощните телескопи на Хаваи (Инфрачервеният телескоп на NASA на Мауна Кеа и Las Cumbres Observatory Global Telescope Network на Халеакала), екипът на Аманда Бош успява прецизно да измери кентавъра, заснет по време на друга звездна окултация през 2011 година. Екипът открива нови детайли за Chiron и пространството около него. Резултатите са публикувани в списание Icarus.
“Имахме голяма доза късмет в тези наблюдения”, обяснява Бош. “Нуждаехме се от него, докато чакахме Chiron да премине пред светлината от достатъчно ярка светлина. Chiron е твърде малък, така че подобно явление е сравнително краткотрайно – ако мигнеш и може да го пропуснеш”.

След анализа на данните от окултацията, учените се натъкват на нова изненадваща находка – две тънки, симетрични структури са забелязани няколко минути преди и след като Chiron затъмнява светлината от далечната звезда. Тези структури може да се предположи, че представляват пръстенова система. Широки са между 3 и 7 километра, а радиусът им е около 300 километра от център на небесния кентавър.

Новите наблюдения може да се приемат като доказателство за съществуването на пръстени, но има и друг вариант за обяснението им. Възможно е това да са отломки, съпътстващи Chiron, или допълнително доказателство на наблюдаваните преди 20 години от Елиът струи.

В заключение Аманда Бош казва: “Преди откриването на пръстените около Chariklo се смяташе, че е невъзможно толкова малки обекти да имат собствена пръстенова система. Ако се потвърди, че Chiron също има пръстени, тогава се налага да преразгледаме предишните си теории”.

* окултация - явление, при което отдалечен астрономически обект бива изцяло или частично закрит от друг, по-близък до наблюдателя.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...