Остава сирак на 12 годишна възраст и израства сред много лишения, принуден да скита, за да търси препитанието си. Работи при местния свещеник, а помага и на самоуки художници, които обикалят околните села, за да изографисват икони в селските църкви. Успява все пак да се научи да чете и да пише, а страстта му към рисуването не остава незабелязана, когато на 16 годишна възраст е придаден към личната прислуга на помешчика Енгелгард. Именно патронът му го изпраща при преподавателя – портретист Ян Рустем. Желанието на помешчика Енгелгард да има собствен домашен живописец отвежда Шевченко в Санкт Петербург.
Следват опити младият талант да бъде откупен от помешчика. Приятелите му, с които се запознава в руската столица са все сред известните имена на руската живописна класика. Именно те продават картини, за да съберат нужната сума и да откупят свободата на Шевченко. Така или иначе, чак през 1857 година творецът ще получи свободата си и то след намесата на вицепрезидента на Академията по художествени изкуства Фьодор Толстой.
Самият Шевченко определя периода между 1840 и 1846 година като най-доброто време в живота си. Тогава се раждат някои от най-известните му творби. За пръв път е издаден и сборникът му “Кобзар”, който в последствие се превръща в синоним на творчеството на самия Шевченко. Някои повести Шевченко дори подписва с псевдонима “Кобзар Дармограй”.През 1846 година Тарас Шевченко попада в т.нар. Кирило-Методиево братство – тайна политическа организация, сформирана в Киев от Николай Костомаров, чиято цел е да се бори срещу крепостничеството. В организацията се събират 10 от най-напредничавите млади интелектуалци от Киевския и Харковския университети. Тарас Шевченко изиграва решаваща роля върху формирането на идейните принципи на общността, чиято крайна цел е създаването на една панславянска държава. През март 1847 година, след донос от състудент, членовете на братството са арестувани и всеки е наказан по различен начин. Заради сатиричните си стихове в адрес на императрица Александра Фьодоровна (жената на Николай I), Шевченко е изпратен да служи като войник в Оренбургска губерния, “под строго наблюдение на началството” и със забрана да рисува и пише.
До 1857 година Шевченко е принуден да се смирява с наложеното му наказание. Но не крие, че забраната да рисува го води до отчаяние. И въпреки това, писането все пак не спира. След края на военната служба се връща в Петербург и се отдава с още по-голяма страст на рисуването и писането. Опитва да създаде семейство, но не му се отдава. През 1860 година му е присъдена академична степен по гравьорство, “за уважение на изкуството и познания в художествата”.
Малко преди да почине Шевченко се заема да пише учебници за народа на украински език. Почива на 10 март – само ден, след като навършва 47 години – 1861 година от “воднянка, предизвикана вероятно от прекомерната употреба на горещи напитки”, пишат историците.
Погребан е в Смоленското гробище в Санкт Петербург, но 58 дни след това урната с праха му е пренесена и препогребана край град Канев в Украйна.
За украинците Тарас Шевченко е това, което за българите е Христо Ботев.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар