Сблъсък на короните. Защо Елизабет I екзекутира Мария I Стюарт

По-голямата част от историята на човечеството представлява поредица от стълкновения на властни мъже, които в името на амбициите си жертват живота на стотици хиляди обикновени хора. Съдбата по-рядко е сблъсквала венценосни дами. Но те по нищо не отстъпват на мъжете в гнева, жестокостта и безмилостното си поведение в битката за слава.
Тесният път на историята среща в Британия през XVI век две властни жени: „кралицата-девственица“ Елизабет Тюдор и кралица Мария Стюарт, славеща се като жена, по която мъжете си губят ума, а и самата тя не познава граници в сърдечните си дела. Двете жени не успяват да се разминат тихо – развръзката на срещата им завършва с проливане на кръв. Около сюжета на тази история вече векове наред писатели и драматурзи изграждат сюжетите на свои произведения.

Към родената на 7 септември 1533 година в кралския дворец в Гринуич Елизабет Тюдор съдбата не се оказва благосклонна от самото начало. Баща ѝ, кралят на Англия Хенри VIII, очаква мъжка рожба и е крайно разочарован, когато се сдобива с момиче. Майката на Елизабет, Ан Болейн, не оправдава надеждите на съпруга си да му осигури наследник на трона и над главата ѝ започват да се събират буреносни облаци.

Елизабет I

Хенри VIII не се занимава с такива прозаични неща, като да нареди умъртвяването на новородената си дъщеря, макар че като се знае какви са навиците на този субект, подобни действия едва ли биха учудили някого. Кралят просто праща принцесата в резиденцията си Хатфилд хаус, където момичето ще бъде далеч от очите му.

Елизабет е на три години, когато майка ѝ е обезглавена. Кралят, който така и не дочаква Ан Болейн да му роди син, решава да се разправи с нея по бързия начин; кралицата е обвинена в държавна измяна и съпружеска невярност. На 19 май 1536 година точка в биографията на Ан Болейн слага кралския палач. А бащата на Елизабет продължава да скандализира всички, като сменя съпругите си като ръкавиците си. Петата съпруга на Хенри VIII, Катрин Хауърд се отнася много топло с приемната си дъщеря, затова и Елизабет се привързва към нея.

Но на 13 февруари 1542 година Катрин, също като Ан Болейн, е екзекутирана и отново обвинението е, че изменила на съпруга си. Ако се приемат за справедливи присъдите срещу съпругите му, то много вероятно е Хенри VIII да има правото да претендира за титлата „най-голям рогоносец сред монарсите“ в човешката история.

Мария I Стюарт, кралица на Шотландия

8-годишната по това време Елиизабет живее в постоянен страх от жестокостта на баща си. Мнозина специалисти по история и психология предполагат, че може би по това време у принцесата се появява отвращение към връзките с мъже, което по-късно става причина личният ѝ живот да не може да се нарече щастлив.
По същото време, докато в Англия Елизабет се бори да преживее психологичните си драми и травми, на 8 декември 1542 година в съседна Шотландия на крал Джеймс V и съпругата му френската принцеса Мари дьо Гиз се ражда дъщеря, която кръщават Мария. Малкото бебе губи баща си 6 дни след раждането си – шотландският крал умира, след като не успява да понесе струпалите се наведнъж удари на съдбата: първо смъртта на двама синове, а накрая и унижението от поражението на шотландците в битката при Солуей Мос от 24 ноември 1542 година. Така новородената Мария Стюарт става кралица на Шотландия.

Съдбите на държавата и на самата невръстна кралица Мария се решават от регенти, които през лятото на 1543 година, когато кралицата е едва на няколко месеца, сключват договора от Гринуич. По клаузите на този договор Мария Стюарт трябва да се омъжи за сина на краля на Англия Хенри VIII, Едуард, което на практика означава обединяването на Шотландия и Англия под властта на една кралска династия. Съвсем скоро след това, обаче, между Англия и Шотландия избухва война, в която на страната на шотландците застава кралят на Франция Анри II. В благодарност за подкрепата, ръката и сърцето на малката шотландска кралица са обещани на наследника на френския престол Франсоа II.

През 1548 година 5-годишната Мария Стюарт пристига във Франция. Анри II осигурява на бъдещата съпруга на сина си възможно най-доброто образование: младата кралица учи френски, испански, италиански, древногръцки и латински, произведенията на антични и съвременни автори. Научава се още да пее, да свири на лютня и много обича поезията и да ловува. През този период Шотландия се управлява от майката на кралицата, Мари дьо Гиз, която се ползва с властта на регент.

По същото време Елизабет Тюдор е много далеч от английската корона. Когато през 1547 година тираничният Хенри VIII почива, тронът е зает от по-малкия брат на Елизабет, Едуард – несъстоялият се съпруг на Мария Стюарт. На опашката за наследяване на трона преди Елизабет стои и по-голямата ѝ сестра Мария Тюдор, която изобщо не обича доведената си сестра – най-малкото, защото Елизабет е възпитавана като протестантка, а Мария е ревностна католичка.

Обаче, през 1553 година петнадесетгодишният крал Едуард почива от пневмония и на английския трон се възкачва Мария I Тюдор. Петгодишното управление на „Кървавата Мери“ се превръща в истински ад за англичаните. Кралицата е решена на всяка цена да върне Англия в лоното на католицизма. И из цялото кралство пламват кладите на инквизицията.

Мария Тюдор, наричана "Кървавата Мери"

Краят на плановете на кралицата идва през 1558 година, когато тя е повалена от „треска“. На смъртния си одър заклетата католичка провъзгласява сестра си – протестантката за нова кралица на Англия.

Елизабет заема престола на 17 ноември 1558 година. Половин година по-рано във Франция, в катедралата „Света Богородица“ в Париж се състои сватбата на Мария Стюарт и дофина на Франция. С тайно споразумение към брачния договор, кралицата предава Шотландия във владение на краля на Франция, ако от брака не се родят наследници. През юли 1559 година Франсоа II става крал на Франция. Така Мария Стюарт се превръща едновременно в кралица на Франция и на Шотландия.

Съдбата обаче много скоро обръща гръб на властната шотландка. Франсоа II почива през 1660 година, още ненавършил 17 години и без да остави наследници. 18-годишната вдовстваща кралица се оказва ненужна на французите – там и без нея си имат много претенденти за наследяване на трона. Кралицата е върната в родината си, където бушува остър конфликт между различни политически партии. Едните признават властта на Мария, другите – не. Въпреки това, поддръжниците ѝ успяват временно да укрепят властта ѝ. През 1556 година Мария се омъжва повторно. Новият ѝ съпруг е братовчед ѝ, Хенри Стюарт, лорд Дарнли. През лятото на следващата година кралицата ражда син, когото кръщава Джеймс.

Мария Стюарт и Хенри Стюарт, лорд Дарнли

В Англия придворните също намекват настойчиво на Елизабет, че е време да се омъжи и да роди наследник. Кралицата обаче отклонява разговорите по неудобната за нея тема. В интерес на истината, постоянното присъствие край нея на приятеля ѝ от детинските години Робърт Дъдли, Първи граф на Лестър, кара мнозина да подозират, че Елизабет съвсем не е такава непорочна дева, за каквато се представя. Ситуацията става още по-пикантна, когато през 1560 година при странни обстоятелства загива законната съпруга на Робърт, Ейми Робсарт.

Робърт Дъдли, 1-ви граф на Лестър

Противниците ѝ подозират Елизабет за това, че тя заедно с фаворита си са се отървали от съпругата му. Започва специално разследване, което обаче потвърждава невинността на Робърт Дъдли. Доколко следствието е било независимо е от онези милиарди въпроси в историята, на които вероятно никога няма да узнаем отговорите. Истината е, че фаворитът за известно време е държан далеч от английската кралица.

Мария Стюарт, попаднала в сходна ситуация, не успява да се измъкне. През 1567 година при загадъчни обстоятелства умира съпругът ѝ, лодр Дарнли. Това се случва по същото време, когато кралицата вече открито изразява привързаността си към Джеймс Хепбърн, 4-ти граф на Ботуел, който в последствие става неин трети съпруг. В Шотландия, която и без това е един котел с кипящи противоречия, избухва метеж. Противниците на Мария я обвиняват в съпружеска измяна и за убийството на съпруга ѝ. Армията на Мария I Стюарт е разбита от войските на разбунтувалите се протестантски лордове и това принуждава кралицата да се отрече от трона в полза на сина си Джеймс VI и да избяга в Англия.

След бягството си Мария Стюарт иска от Елизабет помощ, за да си върне шотландския трон. Кралицата-девственица дори обещава да я подкрепи. Обаче, първо, Елизабет изобщо не гори от желание да започва нова война заради Мария, и второ, английската кралица с право се безпокои от претенциите, които шотландката има към английския трон. Всичко опира до това, че Елизабет I според каноните на католическата църква се явява незаконнородена, затова и Мария Стюарт, която се пада внучка на английския крал Хенри VII Тюдор, има право да претендира за наследник на английската корона.

Мария Стюарт въпреки че никога не е водила активна политика и борба за трона на Англия, никога не решава и да се отрече от правата си – нещо, на което Елизабет I много разчита.

Вероятно към всичко това се добавя и чисто женската ревност. Мария като жена води пълноценен живот – изпитала е мъжката любов, родила е дете. Елизабет, превръщайки историята около девствеността си във важна част от публичния си образ, е лишена от всичко това, и не е изключено тайно да е страдала от неудовлетвореността на живота си в личен план. Към всичко това трябва да се добавят и постоянните слухове, които и двете дами научават от „загрижените“ за благото им съветници. На Мария ѝ подшушват, че Англия иска да я види на трона си вместо бледата „незаконнородена“. На кралицата-девственица пък донасят, че низвергнатата шотландска кралица крои против нея заговори.

Мария Стюарт живее под наблюдение в замъка в Шефилд. Мечтаейки да си върне загубената власт, изгнаничката е вкарана в провокационна размяна на писма, в които става дума за уж подготвян заговор, чиято цел е отстраняването на английската кралица Елизабет I и възкачването на трона на Мария Стюарт. Писмата скоро са показани на кралицата. Историците са склонни да приемат, че Мария Стюарт най-вероятно не е участвала в каквито и да е реални заговори. Елизабет обаче предава роднината си съда.

По време на процеса Мария е обвинена не само за участие в заговор срещу Елизабет, но и за убийството на съпруга си. Въпреки обвиненията, дори пред съда Мария Стюарт отказва да се отрече от правата си за наследяване на английския трон.
Съдът признава шотландската кралица за виновна в държавна измяна. Присъдата е само една – смърт. Елизабет I се колебае дълго, без да може да се реши да подпише присъдата. Тя очаква от Мария молба за помилване, но такава просто не последва. В крайна сметка, кралицата потвърждава издадената от съда присъда.

Екзекуцията на Мария Стюарт

Сутринта на 8 февруари 1587 година 44-годишната Мария Стюарт е изведена на ешафода в замъка Фотерингей. Екзекуцията ѝ се оказва мъчително жестока. Палачът успява да отсече главата ѝ едва с третия удар, причинявайки ѝ неописуеми страдания. И за това не бива да се търсят конспиративни теории, че палачът е действал така по нареждане на Елизабет; на него просто не са му издържали нервите, когато „клиентка“ за услугите му се явява особа с кралска кръв.

Джеймс I (VI), крал на Англия

Екзекуцията на съперницата ѝ не носи радост на кралицата-девственица. Въпреки успехите в държавните дела, тя става все по-мрачна. Външната ѝ красотата, която някога е будила възхищение у обкръжението ѝ, започва да вехне, появяват се и големи здравословни проблеми. През 1588 година умира най-близкият приятел на Елизабет – Робърт Дъдли. Кралицата на Англия се затваря все повече в себе си и често изпада в депресивни състояния. Без мъж, без деца, без приятели – това е резултатът на живота ѝ.

В началото на 1603 година здравословното състояние на Елизабет I започва стремглаво да се влошава. Придворните молят последната от рода на Тюдорите да посочи кой ще я наследи на трона.

Елизабет избива 36-годишният крал на Шотландия Джеймс VI, синът на екзекутираната Мария Стюарт.

Кралица Елизабет I почива на 24 март 1603 година. Погребана е в Уестминстърското абатство.

Девет години след възкачването си на английския престол, през 1612 година, вече приелият титлата крал на Англия Джеймс I, нарежда останките на екзекутираната му майка да бъдат пренесени в Уестминстърското абатство. Мария Стюарт е погребана в непосредствена близост до Елизабет Тюдор.