Но в животът му има и други интересни факти.
Менделеев е седемнадесето дете в семейството на Иван Павлович Менделеев, който бил директор на Тоболската гимназия. По онова време многодетните семейства не са типични за руската интелигенция, дори в селските райони рядко се случва да има толкова много деца в едно семейство. Но към момента, когато се ражда бъдещият велик учен, в семейството са останали живи само две момчета и пет момичета. Осем от децата умират още като бебета. Три дори не са доживели да бъдат кръстени.
В гимназията Дмитрий Менделеев се учи зле. Не обича латинския и Закон Божи. Когато учи в Главния педагогически институт в Петербург се налага да повтаря една година. Освен по математика, “успява” да получи двойки по всички други предмети. А и математиката взема с “удовлетворително”. После обаче нещата потръгват. Средният му бал е 4,5 по петобалната система. През 1855 година Менделеев завършва института със златен медал и е назначен за старши учител в гимназия в Симферопол. Заради влошаване на здравето му обаче, а и заради започналата Кримска война, се мести в Одеса, където работи като учител в Ришельовския лицей.
Менделеев обича да подвързва книги, да сглобява рамки за портрети и да изработва… куфари. В Петербург и Москва е известен като най-добрият в Русия майстор на куфари. Търговците хвалели стоката си с думите “От самия Менделеев”. Тайната му била, че изучил всички рецепти за приготвяне на лепила, известни дотогава, и после съставя собствена качествена смес. Начинът за приготвяне на тази смес запазва само за себе си.
Малцина знаят, че знаменитият учен е участвал в промишления шпионаж. През 1890 година министърът по морските дела Николай Чихачов се обръща към Менделеев с молба да помогне в разработването на бездимен барут. Да се купува такъв барут е скъпо удоволствие и великият химик е помолен да разгадае тайната за производството му. Менделеев приема задачата от царското правителство. Поръчва от библиотеките да му бъдат предоставени отчети за последните 10 години с данните за това какви товари са пренасяни по железниците във Великобритания, Франция и Германия. По тези данни съставя пропорции колко въглища, селитра и т.н. са транспортирани до заводите за производство на барут. Седмица по-късно изготвя две смеси за бездимен барут, който вече да се произвежда в Русия.
През 1893 година Дмитрий Менделеев успява да направи всичко нужно за промишленото производство на бездимен барут. Но руското правителство не успява да го патентова и от изобретението се възползвали зад океана. През 1914 година Русия купува от САЩ няколко хиляди тона от същия този бездимен барут, като плаща със злато. Самите американци не крият, че продават на руснаците “барутът на Менделеев”.
Дмитрий Менделеев не е изобретявал водка. Идеалната пропорция от 40 градуса всъщност е хрумване на чиновниците по акцизните стоки. Менделеев защитава през 1865 година дисертация на тема “Разсъждения за съединенията на спирта и водата”. За водката в тази дисертация няма и дума. В работата си ученият установява пропорциите, при които в сместа спирт – вода става най-голямо уплътняване на обема. Смесването на спирт и вода дава разтвор с по-малък обем от сумата на обемите на двете течности. Най-малък е обемът на 46% разтвор на спирт във вода (тегловни съотношения). Съотношението от 40 градуса (в обемни съотношения) за водката е мярка, утвърдена от правителството, когато Менделеев е само на 9 години. За да се преборят с разреждането на напитката, въвели стандарт от 40 градуса, като се допускало максимално отклонение от 2 градуса.
В доклад от заседание на обществото по физика към Петербургския университет от 19 октомври 1875 година е записано предложението на Дмитрий Менделеев за аеростат с херметична гондола, който да се използва за изследване на високите слоеве на атмосферата. Първият вариант е просто аеростат, издигащ се неуправляемо в атмосферата. Малко по-късно ученият разработва схема на подобен апарат, но вече управляем и снабден с двигатели. Идеята не е реализирана по една проста причина – липса на средства. Първият в света аеростат (има се предвид херметичните аеростати, предназначени за полети в стратосферата над 11км) прави полет чак през 1931 година в Аусбург.
Менделеев създава и схема за разделяне на нефта на фракции. Ученият формулира и теория за неорганичния произход на нефта. Освен това, доказва математически, че е много по-изгодно нефтът да се превозва в цистерни до преработвателни предприятия, намиращи се близо до мястото на употреба на продуктите от обработката. До тогава нефтът се превозвал в кожени мехове, натоварени на големи каруци - двуколки.
Дмитрий Менделеев е номиниран за Нобелова награда три пъти – през 1905, 1906 и 1907 година (премията се връчва от 1901г.) Номинациите обаче винаги идват извън Русия. Членовете на Императорската академия на науките при тайните гласувания винаги отхвърлят кандидатурата му. Менделеев е член на много задгранични академии и научни общества, но никога не е приеман за член на Руската академия.
Името на великият учен носи 101-ият химически елемент — менделевий. Синтезиран е изкуствено през 1955 година. Наречен е на името на човека, който пръв започнал да използва периодичната система, за да предскаже химическите свойства на все още неоткрити елементи. На практика Менделеев не е първият, който създава таблица на елементите, нито пък пръв предполага за периодичността в свойствата на химическите елементи. Заслугата му е в това, че точно определя периодиочността и на база на това създава таблица на елементите. На местата на все още неоткритите до тогава елементи, оставя празни клетки. В резултат на периодичността, установена от Менделеев, става възможно да се определят всички физични и химични свойства на “липсващите” елементи.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар