11 юли 2017 г.

Исторически Великобритания заема особено място в европейската история. Отделеният от континентална Европа тъмен Албион, все така си остава част от Стария континент, но със своите си специфични различия.

Сред тези различия е и Англиканската църква – християнска конфесия, сформирала се не само в резултат на религиозни спорове, но и като отглас на бурния темперамент и амбициите на крал Хенри VIII.
Роденият през 1491 година син на Хенри VII е предопределен за свещеник, а не за крал, тъй като е по-малкият в редицата за наследяване на трона. От ранни години изучава богословие и на ден понякога се налага да присъства на пет-шест църковни богослужения. Сам пише трактати на религиозни теми.

Плановете на баща му обаче се променят кардинално, когато през 1502 година умира по-големият брат на Хенри – Артур.
11-годишното момче, готвено да посвети живота си на Бог, вече трябва да се подготвя за управлението на държавата.

Нещо повече – Хенри VII съобщава на сина си, че трябва да се ожени за… вдовицата на починалия си брат, испанската принцеса Катерина Арагонска. Кралят държи на всяка цена да укрепи връзките си с Испания и дори смъртта на големия му син няколко месеца след сватбата с испанската принцеса не е в състояние да промени плановете му.
Овдовелият крал Хенри VII сам иска да се ожени за вдовицата на сина си, но испанците категорично се противопоставят на това му намерение.
За младия Хенри светът се променя коренно. До скоро обвързан с обета за безбрачие, съдбата го принуждава да се превърне в бъдещ крал, при това със законна съпруга.

Принцът, коронован като Хенри VIII, се качва на престола на 17-годишна възраст. Първите години от управлението му минават под влиянието на епископ Ричард Фокс. През тези години всички смятат позициите на католическата църква в Англия за непоклатими, а ветровете на Реформацията, набиращи сила на континента, нямат никакво влияние върху англичаните.

Младият крал си остава набожен, посещава по няколко пъти на ден църковните меси, а през 1521 година, вдъхновен от наставника си Томас Уолси, пише книгата “В защита на седемте тайнства”. В нея защитава католическата църква от църковните реформатори.
Заради тази книга папа Лъв X удостоява Хенри VIII с титлата “Защитник на вярата”.
Но кралят все повече се променя. Вкусва от прелестите на светската власт, все повече се пристрастява към земните радости, а не към духовните, и скоро започва да се дразни от всевъзможните ограничения, възникващи заради големите права на духовенството. Най-дразнещо е, че в Англия глава на църквата не е кралят, а римският понтифекс.

Хенри VIII обаче няма никакво намерение да оборва авторитета на църквата, докато не се появява въпросът с наследяването на трона.
От брака с Катерина Арагонска му се раждат няколко деца, но всички момчета почиват още като бебета. Оживява само дъщеря му Мария.
Английският крал не желае да се съгласи, че всичко това е “по божия воля” и решава, че най-добрият изход от ситуацията е… смяната на кралицата.
Още повече, че Хенри VIII вече си е набелязал “приемничка” – фаворитка на краля е Ан Болейн.

папа Климент VII
Наученото през детските години за църковните догми идва на помощ на краля. Хенри VIII заявява, че причина за това, да няма синове, е незаконността на първия му брак. Кралят твърди, че женитбата за вдовицата на брат си не се вписва в каноните и за този брак не е получено надлежното разрешение от папата. А след като няма такова разрешение, то бракът следва да бъде анулиран.
Всички аргументи на краля обаче срещат твърдото неодобрение на папа Климент VII, който не отстъпва и на крачка от намерението си да не анулира брака на Хенри VIII и Катерина Арагонска.

Законната кралица и нейните привърженици празнуват победата си, а Хенри VIII изпада в ярост. Защо съдбата на английската кралска династия трябва да се решава от някакъв си римски свещеник? Защо кралят трябва да зависи от мнението на някакъв си монах?
Набожното момче вече се е превърнало във властен и решителен монарх, готов да преследва набелязаната цел независимо от всички пречки.

Привържениците на църковната Реформация, които до този момент нямат голямо влияние в Англия, надигат глава. И няма как да не е така, след като получават шанса да променят ситуацията в своя полза.

През 1529 година Хенри VIII събира английския парламент и търси от него решение на въпроса за анулирането на брака си. В парламента обаче има две фракции – привърженици на Рим и адептите на Реформацията, които застават твърдо всеки на своите си позиции и не отстъпват. Затова пък кралят изяснява за себе си на кого може да се опре, и кой му е заклет враг.

Първата жертва в битката на краля става бившият му наставник Томас Уолси – горещ привърженик на католицизма, който е обвинен в държавна измяна. Уолси е заплашен от смъртно наказание, но за разлика от мнозина други, в известна степен му провървява - почива, преди да е започнал процесът срещу него.

Хенри VIII решава да разсече гордиевия възел, като обвинява в измяна цялото английско духовенство. Кралят заявява, че верността на свещениците към Рим в така създалата се ситуация, не е нищо друго, а покушение срещу властта му.

През 1532 година в Англия е приет закон, забраняващ на английските поданици да се подчиняват на властта на чужди владетели, в това число и на римския папа. На база на този закон в затвора и на дръвника са пратени много влиятелни привърженици на католицизма.
През същата 1532 година главен свещеник на Англия, Кентърбърийски архиепископ, става Томас Крамнер, който е открито на страната на протестантството. Той изпълнява желанието на Хенри VIII и пред църковния съд анулира бракът на краля, след което Хенри VIII се жени за Ан Болейн.


На 11 юли 1533 година папа Климент VII окончателно се произнася, че бракът на Хенри VIII и Катерина Арагонска си остава валиден. Действията на английския крал се смятат достатъчни, за да бъде той отлъчен от църквата, което пък дава повод на Хенри VIII да действа още по-радикално.

Една година по-късно, през 1534 година е приет най-важният за англиканската Реформация документ – “Актът за супремацията”. Според този парламентарен акт за глава на английската църква се признава не римския папа, а управляващият кралството монарх. От тук насетне папата няма абсолютно никакво влияние в Англия.

За да пречупи съпротивата на противниците си, Хенри VIII стоварва мощта си върху манастирите – закрива ги и конфискува цялото им имущество и земи. През това време Кранмер и поддръжниците му провеждат вътре в църквата реформа в дух на протестантските догми.

Обаче, главната цел, заради която кралят тръгва да руши връзките с Рим, така и не бива реализирана – Ан Болейн му ражда не син, а дъщеря, която кръщават Елизабет.
Хенри VIII е страшно разочарован. Освен това Ан Болейн му се струва доста своенравна, позволяваща си като кралица повече, отколкото съпругът й очаква. Много скоро кралят си намира нова фаворитка, Джейн Сиймур. Ако при раздялата с първата си съпруга Хенри VIII проявява известен хуманизъм, то с разочаровалата го Ан Болейн той постъпва жестоко – обвинява я в държавна и съпружеска измяна, и след като съдът я признава за виновна, е обезглавена.

От този момент насетне Хенри VIII се впуска в безкраен сватбен маратон. До края на живота му съпругите стигат до бройката шест – с две се развежда, а още една (Катрин Хауърд) е обезглавена за измяна.
При това кралят, започнал църковната реформа по политически съображения, не е твърд привърженик на протестантството, затова и политиката му спрямо църквата се мени в зависимост от това, какви са религиозните възгледи на поредната му съпруга.

Хенри VIII все пак постига целта си - Джейн Сиймур му ражда син. Но кралят все пак не успява да продължи династията. Единственият му син се възкачва на престола като Едуард VI, когато е само на 9 години. На 15-годишна възраст умира.

След смъртта на Едуард VI кралица на Англия става Мария – дъщерята на отхвърлената от Хенри VIII Катерина Арагонска. Ревностна католичка, ненавиждаща баща си, тя твърдо е решена да върне Англия в лоното на католицизма.
Главния реформатор в англиканската църква Томас Кранмер отказва да се отрече от убежденията си и по заповед на кралицата е изгорен на клада. Заради убежденията си с живота си се разплащат много от неговите привърженици. В историята кралица Мария I Тюдор остава като кървавата Мери.

Контрареформацията, която Мария I започва би могла и да завърши с успех, ако Кървавата Мери не умира след пет години управление, по време на една от поредните епидемии в Англия.

На престола се възкачва Елизабет I, дъщерята на краля от Ан Болейн, чието раждане е такова голямо разочарование за Хенри VIII.
Без да е особено привързана към баща си, новата кралица решава да укрепи властта си на база на църковните реформи, започнати от Хенри VIII.
35-годишното управление на Елизабет I, което е наречено “златния век на Англия”, окончателно укрепва победата на англиканската църковна върхушка. И до днес глава на църквата в Англия е управляващият монарх.
Всичко това – заради темперамента и решимостта на Хенри VIII.

0 коментара:

Публикуване на коментар