В нощта на 24 февруари 1852 година Николай Василиевич Гогол изгаря втората, окончателна редакция на втория том на „Мъртви души“ – произведението на живота му (първата редакция авторът изгаря седем години по-рано). Случката се разиграва в началото на Великия пост, а единственият човек, на когото Гогол дава да прочете ръкописа, нарича романа „опасен“ и го съветва да премахне няколко от главите. Авторът обаче хвърля в огъня целия ръкопис. А на сутринта, осъзнавайки какво е сторил, съжалява за извършеното в изблик на необузданост, но вече е късно.
И все пак, първите няколко глави на втория том са ни познати. Няколко месеца след смъртта на Гогол са открити чернови на негови ръкописи, сред които има и четири глави от втората книга на „Мъртви души“. Историята на една от най-известните руски класики в кратък вариант изглежда така:
Сюжетът за „Мъртви души“ не е хрумване на Гогол; интересната идея му е подсказана от „колегата му по занаят“ Александър Сергеевич Пушкин. Докато е на заточение в Кишинев, поетът научава една „откачена“ история: оказва се, че в едно малко градче край Днестър, ако се съди по официалните документи, вече от няколко години никой не е умирал. В цялата работа, обаче, няма нищо мистично: имената на умрелите просто били давани на избягали крепостни селяни, които в търсене на по-добро място за живот се оказват близо до Днестър. На практика се получава така, че градчето получава приток на нова работна ръка, избягалите крепостници получават шанс за нов живот (при това полицията не успява дори да разбере кои са точно беглеците), а статистиката по държавните книжа твърди, че в града никой не е умирал от години.
Главният герой в творбата на Гогол е авантюрист, който се представя за помешчик и изкупува умрелите селяни, които в официалните документи обаче остават да се водят все още като живи. Получените по този начин „души“, героят предлага в нещо като „оказион“ и се надява да забогатее от цялото начинание.
Своята поема (защото точно така авторът определя жанра на „Мъртви души“) Гогол решава да напише в три части. По това произведението напомня на „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. В средновековната поема на Данте, героят обикаля из задгробния свят; посещава всички кръгове на ада, преминава през чистилището и в крайна сметка, след като постига просветление, попада в рая. При Гогол сюжетът и структурата са замислени по подобен начин. Главният герой Чичиков обикаля из Русия и вижда всички пороци сред съсловията на тънещата в бедуховност страна. Постепенно Чичиков сам започва да се променя. Ако в първия том героят е обрисуван като ловък комбинатор, който може да спечели доверието на всички, то във втория сам се забърква в афера с подялбата на чуждо наследство и за малко не попада в затвора. Авторът най-вероятно е смятал в третата, заключителна част, да „изпрати“ Чичиков и още някои от героите си в Сибир, където да преминат през поредица от изпитания, за да може накрая да станат честни хора – примери за подражание в обществото.
Гогол обаче така и никога не започва да пише третия том, а за съдържанието на втория може да се съди само по четирите оцелели глави. При това, трябва да се помни, че те са възстановени от записки, които са работни и непълни, а при някои герои има „разминавания“ в имената и възрастта им.
Работата по първия том на „Мъртви души“ (онзи, който е добре познат на читателите) отнема на Гогол общо шест години. Започва да го пише още в родината си, а след това и зад граница, където „забягва“ през лятото на 1836 година, след като представянето на „Ревизор“ през предната година се оказва провал. Преди да замине, Гогол все пак успява да прочете първите глави от творбата си на „вдъхновителя“ ѝ – Пушкин. Авторът работи по романа-поема в Швейцария, Франция и Италия. При периодичните му „отскачания“ до родината чете откъси от написаното пред светски събирания в Москва и Санкт Петербург. През 1837 година до Гогол достига разтърсващата новина за гибелта на Пушкин след дуел. От този момент писателят решава, че завършването на „Мъртви души“ е негов дълг и така ще изпълни „свещеното завещание“ на загиналия поет. Затова с още по-голямо усърдие се залавя за работа.
 |
| Титулната страница на второто издание на "Мъртви души" |
До лятото на 1841 година книгата е завършена. Авторът заминава за Москва, където планира да я издаде, но се сблъсква със сериозни трудности в осъществяване на начинанието. Московската цензура не желае да пусне „Мъртви души“ и се кани да забрани отпечатването на романа-поема. Вероятно точно цензора, на когото е разпределена за оценка творбата, помага на Гогол, като го предупреждава за проблемната ситуация. Това дава възможност на Гогол да внесе поправки в „Мъртви души“ и да потърси помощ от Висарион Белински – влиятелен литературен критик и публицист. Чрез него и с помощта на някои от влиятелните си приятели в столицата, Гогол успява да уреди отпечатването в Санкт Петербург. Планът за заобикаляне на цензурата успява и книгата попада в сред разрешените за разпространение. Накрая, през 1842 година, произведението е отпечатано – излиза под заглавие „Похожденията на Чичиков, или Мъртви души, поема на Н. Гогол“.
Да се каже кога авторът започва да пише втория том, е невъзможно. Предполага се, че това става още през 1840 година, когато не е публикувана все още и първия том. Знае се, че Гогол работи по ръкописа отново докато е в Европа, а през 1845 година, в момент, когато изпада в криза, изхвърля всички листи в печка. Това е първият път, когато унищожава ръкопис на втората част. По това време авторът решава, че призванието му е да служи на Бог на литературното поприще и стига до извода, че е избран да създаде „велик шедьовър“.
Гогол, докато работи над „Мъртви души“ пише на свои приятели: „…грях, голям грях, тежък грях ме разсейва! … Захванал съм се с грандиозно дело, подвигът да го довърша е спасението ми. Вече съм мъртъв за всичко дребнаво“.
Когато и вторият ръкопис е вече готов, авторът убеждава своя духовен наставник, протойерей Матей Константиновски да прочете написаното. По това време свещеникът е на гости в Москва, където е отседнал у приятел на Гогол. Матей първо отказва на молбите на Николай Василиевич, но когато все пак се запознава с ръкописа, дава съвет на автора – да премахне няколко глави и никога да не ги публикува. Няколко дни по-късно протойереят си заминава, а писателят на практика спира да се храни. Това се случва пет дни преди началото на Великия пост.
Според легендата, в нощта на 23-ти срещу 24-ти февруари (11-12 февруари по стар стил) 1852 година – началото на Великия пост – Гогол събужда слугата си Семьон и му нарежда да отвори печката и да му донесе чантата, в която държи ръкописите си. На молбите на изплашения слуга писателят отвръща: „Не е твоя работа! Моли се!“. А после изгаря в камината всичките си тетрадки.
Днес никой не е в състояние да каже, какво е подтикнало автора към тези действия: дали е бил недоволен от ръкописа на втория том, дали е бил разочарован или просто нервен срив. Самият писател после обяснява, че унищожава книгата неволно: „Исках да изгоря някои неща, които отдавна бяха приготвени, но изгорих всичко. Колко силен е лукавия – ето към какво ме тласна! А там бях изяснил и написал много смислени неща… Мислех да изпратя на приятелите си по тетрадка за спомен: нека те да правят с тях каквото решат. Сега всичко е изгубено“.
След тази съдбоносна нощ Гогол живее още девет дни. Цяла седмица близки и приятели го увещават да прекрати поста, но той категорично отказва. На 4 март (21 февруари по стар стил) Гогол умира от пълно изтощение, само месец преди да навърши 43 години.
Няколко месеца по-късно, докато подреждат архивите му в присъствието на московския губернатор по гражданските дела, приятелите му откриват черновите на глави от втория том на „Мъртви души“. Третият дори не го е започвал…
Днес, след почти 170 години, „Мъртви души“ все така се чете от милиони. Творбата се е превърнала в класическа не само за руската, но и за световната литература.
„Мъртви души“ в няколко цитата:
„Русийо, накъде летиш? Отговори! Не отговаря.“
„…Знам ги аз тях: всичките са мошеници: целият град е такъв; мошеник мошеника язди и мошеник кара. Всички са христопродавци. Само един почтен човек има там — прокурорът, ала и той, право да ви кажа е цяла свиня.“
„…Ех ти, руски народец! Не обича да умира от своя смърт!“
„…Има хора, които са обзети от страст да напакостят на ближния си понякога ей така, без никаква причина…“
„…И дълго още ми е отредено от някаква чудна власт да вървя ръка за ръка с моите странни герои, да обглеждам целия грамаднотечащ живот, да го обглеждам през явния за света смях и невидимите, незнайни за него сълзи!..“
„…Ноздрев беше един вид исторически човек. Дето имаше повече хора и биваше и той, не минаваше без история…“
„…страхът, е по-заразителен от чумата и се предава мигом…“
0 коментара:
Публикуване на коментар