Данте Алигиери е изключително уверен в себе си човек. На 18-годишна възраст младежът се хвали, че умее до съвършенство да пише стихове и че е усвоил "занаята" самостоятелно. Получава образование в рамките на средновековните училищни програми, а тъй като във Флоренция няма университет, му се налага сам да овладява по-голяма част от основните познания. Авторът на "Божествена комедия" научава самостоятелно френски и провансалски; чете всичко, което му попада и така започва да се оформя собственият му път на учен, мислител и поет.
Младежките години на поета съвпадат с много сложната политическа обстановка в Италия: в края на XIII век се изостря конфликтът между императора и папата. Флорентинските родове се разделят на две противопоставящи се групировки - "бели" и "черни" гвелфи. Начело на "черните", които са опора за папската институция, е Корсо Донати. Данте принадлежи на противниковия лагер и е сред "белите гвелфи", които застават в подкрепа на монархията. Така поетът се оказва въвлечен в политическите борби. Алигиери участва в градския съвет и е част от антипапските коалиции, които се формират периодично. По това време проличава и блестящият му ораторски талант.
Данте не търси политически лаври, но много скоро се оказва във водовъртежа на политическите интриги. "Черните гвелфи" действат решително и устройват погром над противниците си. На 10 март 1302 година Алигиери и още 14 "бели гвелфи" са осъдени задочно на смърт. За да се спаси, философът и политик Данте се налага да напусне Флоренция. До края на живота си така и не успява да се върне в родния си град. Докато странства по света, търси място където да се уедини, за да може да работи спокойно. Алигиери продължава да се учи и най-важното - да твори.
Когато Данте е на 9 години, се случва нещо, което буквално променя историята на италианската литература. Една среща на църковния праг - малкият Алигиери се сблъсква със съседското девойче Беатриче Портинари, която тогава е 8-годишна. Любовта пламва от пръв поглед. По собствените признания на Данте, точно онова нежно чувство, което изпитва в мига на първата им среща, го превръща в поет. До последните дни на живота си Агилиери пише стихове на любимата си, боготворейки я като "най-дивния сред всички ангели".Следващата им среща се случва девет години по-късно, когато Беатриче вече е омъжена за богатия Симон де Барди от видния банкерски род Барди. Независимо от брачните окови, нищо не е в състояние да попречи на поета да се възхищава на музата си, която за него остава завинаги "повелителка на мислите". Поетичен израз на тази любов става автобиографичната изповед на писателя "Нов живот", която Данте пише край пресния гроб на любимата му, починала през 1290 година.
Самият Данте сключва брак "по сметка" - обичайна практика за епохата, когато водещи са политическите подбуди и сметки. Жени се за Джема Донати, дъщеря на състоятелния Мането Донати. Когато Данте е принуден да бяга от Флоренция, съпругата му остава в града заедно с децата им, за да запази остатъците от наследеното от баща ѝ състояние. В нито едно от произведенията си Алигиери не споменава съпругата си, докато Данте и Беатриче се превръщат в символ на любовна двойка, подобно на Петрарка и Лаура, Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета.
 |
| Гробницата в Равена, където почиват тленните останки на Данте |
 |
| Празната гробница на Данте във Флоренция |
Върху труда на живота си Данте работи почти 15 години. Успява да я завърши малко преди да почине. Умира, вероятно от малария, в Равена, на 14 септември 1321 година. В Равена му е издигната гробница, а векове наред родната му Флоренция моли тленните му останки да бъдат препогребани "на родна земя". Молбите ѝ обаче не са удовлетворени. Във Флоренция е издигната друга гробница, която и досега очаква да приеме останките на гениалния поет.
След себе си Данте Алигиери оставя незаличима диря в световната литература, а освен това поставя началото и на нова епоха - ранния Ренесанс.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар