По онова време е прието, когато завършат курса си на обучение, младите учени да извършат обиколка, по време на която все още начинаещите творци да се научат на майсторството от други изтъкнати занаятчии. В годините между 1490 и 1494 Дюрер пътува из Германия, Холандия и Швейцария, като по време на пътуванията си се усъвършенства в рисуването и обработката на метали.
През 1495 година отваря собствено ателие в родния си Нюрнберг, където през следващите десетина години създава най-ярките и запомнящи се творби. Славата му на гравьор е ненадмината. Уменията, които е придобил като помощник на баща си в работата с метали, му помагат да създава съвършени клишета, от които после да отпечатва знаменитите си литографии.
В края на 1505 година отпътува за Италия, където прекарва следващите две години и се среща с много от творците, работещи за веницианската изобразителна школа. Стилът на венецианците оказва голямо влияние на следващите му творби. След завръщането си от Италия – чак до 1520 година – Дюрер работи в Нюрнберг. Вече е признат като художник, а известността му му носи и избирането за член на Големия съвет на Нюрнберг. Вероятно в това си качество взема участие в разработката на архитектурните проекти на града. Сближава се и с нюрнбергските реформатори, чете трудовете на Мартин Лутър и дори след смъртта на бореца за реформиране на църквата пише в дневника си “О, боже! Ако Мартин Лутър е мъртъв, кой ще ни тълкува толкова ясно евангелието”.
Последните години от живота си Дюрер рисува предимно живописни платна. Една от последните му творби е диптиха “Четирите апостола”, която художникът подарява на Градския съвет на Нюрнберг през 1526 година. Предполага се, че по време на пътуванията си, се е разболял от малария. В писмата до доктора си му описва симптоми, характерни за тази баолест – увеличен черен дроб и хронични болки в областта. На 6 април 1528 година Дюрер почива в родния си Нюрнберг.
Освен с рисуване, Дюрер се занимава с математика и астрономия, пише няколко теоретични труда по антропометрия (наука за пропорциите в човешкото тяло). Пресъздава в гравюри карта на звездното небе и географска карта на света. В една от известните си гравюри – “Меланхолия”, Дюрер демонстрира познанията си в математиката, вмъквайки в творбата т.нар. “магически квадрат”.
Забележителното на нарисувания от Дюрер квадрат е, че художникът е успял да разположи в него числата от 1 до 16 по такъв начин, че сумирането им по хоризонтали, вертикали и диагонали да дава сумата 34, но освен това, числата във всеки квадрант, в централните четири полета и дори разположените в ъглите числа – пак дават сума от 34. Сборът пък на кои да е две симетрично разположени спрямо центъра на квадрата числа, е равен на 17.
В средата на последния ред на квадрата, според някои учени, Дюрер е изписал и годината на създаване на гравюрата – 1514 (15 и 14 са в две съседни клетки). Изобщо, мнозина изследователи на творчеството му смятат, че в магическият квадрат от “Меланхолия” художникът е “закодирал” някакво скрито послание. В подкрепа на твърденията си, учените изтъкват факта, че в първата колона има две поправени числа – 6 е променено на 5, а 9 е дооформена върху 5. Изследователите виждат мистиката в това, че майстор като Дюрер едва ли би си позволил подобни “детайли”, без да е вложил в тях някакъв скрит смисъл.
Може би най-точното описание на таланта на Дюрер в гравюрите, е дело на Еразъм Ротердамски. В “За правилното произношение в гръцкия и латински езици” Еразъм пише, че често Дюрер е сравняван с Апелес (дрвеногръцки художник, творил между 370-306 г. пр.н.е.), но Апелес е ползвал цветни бои. “Дюрер заслужава възхищение заради таланта си да изрази всичко само в един цвят, т.е. с черни щрихи. Сенки, светлина, изпъкналости и дълбочини, така създадени, че всяка вещ придобива пред погледа на зрителя не само едно измерение”, пише Еразъм Ротердамски.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар