24 февруари 2017 г.

В древен Рим видните граждани жадували да отпразнуват триумф. Честта да преминат по улиците на града начело на пищното шествие на легионите и товарните каруци с плячката, спечелена по време на война, имали само малцина. Според легендата първият, устроил си сам триумфално завръщане в Рим бил самият Ромул, след като победил в единоборство царя на сабините. А последният човек, чествал триумф по улиците на Вечния град е Карл V.

Роденият на 24 февруари 1500 година Карл V Хабсбург е последният в историята крал на Свещената Римска империя, който е коронован лично от папата. Ражда се от брака на херцог Филип Боргундски и испанската инфанта Хуана (която по-късно получава психично разстройство и е наричана Хуана Безумната). Когато Карл е на 6 години баща му Филип Красиви почива. Заради ненадейната смърт на съпруга си Хуана изпада в невменяемо състояние. Бъдещият велик крал израства е поверен на грижите на леля си Маргарита Австрийска – дъщеря на сестрата на Филип, Мария Бургундска.

През 1515 година Карл V навършва пълнолетие и получава право да вземе титлите, наследени от баща му – херцог на Бургундия и Нидерландия. Заради сложните роднински връзки и пресичането на династичните линии, Карл получава по наследство огромни територии в Западна, Южна и Централна Европа. Наследството му идва по линия на баща му, майка му, както и двамата му дядовци по майчина и бащина линия - Фердинанд II и Максимилиан I. Карл V по-късно ще добави към владенията си Ломбардия, Тунис, Нова Гранада, Нова Испания и Перу.

Никой друг монарх в Европа – нито преди, нито след Карл V е притежавал толкова много титли. Формално само царските корони, които му принадлежат са над 10. Самият Карл се титулувал по следният сложен начин: “Избраният император на християнския свят и Римски, присно Август, а също и католически крал на Германия, Испания и всички кралства, отнасящи се към нашите Кастилски и Арагонски корони, а също на Балеарските острови, Канарските острови и Индия, Антиподите в Новия Свят, суша в морето-океан, Проливите на Антарктическия полюс и много други острови както на крайния Изток, така и на Запад и прочие; ерцхерцог на Австрия, херцог на Бургундия, Брабант, Лимбург, Люксембург, Хелдерн и прочие; граф на Фландрия, Артуа и Бургундия, пфалцграф на Хенегау, Холандия, Зеландия, Намюр, Русильон, Сердания, Зютфен, маркграф на Ористания и Готциания, господар на Каталония и много други кралства в Европа, а също в Азия и Африка и прочие”.

На 28 юни 1519 година колегията на германските курфюрсти избира Карл за крал на Германия (официално титлата му е крал на римляните). Година и половина по-късно Карл е коронован лично от папата в Аахен и се провъзгласява за “избран” император на Свещената Римска империя.


Страхът от съсредоточаването на толкова мощ в едни ръце кара френският крал Франсоа I да търси начин за противопоставяне на Карл V. Избухва Италианската война, в която обаче Франсоа търпи поражение. Взет е в плен след битката при Павия през 1525 година, хвърлен е в затвор в Мадрид и в крайна сметка е принуден да подпише мирен договор, който налага на Франция много тежки условия.

Карл V се прославя най-вече в ролята си на защитник на христовата вяра. Наричат го Божия знаменосец заради опитите му да спре нашествието на османските турци в Европа. В това му начинание нещата не са еднозначни – печели битки, но и търпи поражения. Така или иначе турците не успяват да превземат Виена през 1529 година. А Карл V завладява Тунис през 1535 година. След победата лично се отправя към Вечния град, за да съобщи на папа Павел III новината.

В списъците на триумфите последният запис е с дата 5 април 1536 година. Карл V преминава по традиционният в древността маршрут на триумфа – “под руините на триумфалните арки на древните императори на Рим”, а “актьори, облечени като древни сенатори възхваляваха завръщането на новия Цезар miles Christi (войн на Христа)”.


0 коментара:

Публикуване на коментар