Как сме "заселвали" звездното небе

За да направят по-лесна ориентацията, древните астрономи започнали да поделят звездното небе на различни фигури – познатите ни съзвездия. Тези картини обаче, са само видима проекция в небосвода, докато в действителност звездите в тях се намират на огромни разстояния една от друга. Съвременния човек вече е съвсем привикнал да свързва с мислени линии по-ярките звезди и да си възпроизвежда схематичните фигури на съзвездията.

През 1603 година астрономът (уранограф, както го наричат още, т.е. „небесен картограф“) Йохан Байер предлага звездите в съзвездията да бъдат обозначавани с букви от гръцката азбука, отчитайки намаляването на блясъка им: алфа, бета, гама, делта, епсилон и т.н.
Най-старите съзвездия, които човек е „създал“, са зодиакалните. Заимствали сме ги от шумерите. Но свои небесни карти са създавали и китайците, и индусите, и гърците.

Основата на съвременната астрономическа карта поставят 48-те съзвездия, които описва Клавдий Птолемей в труда си „Алмагест“ („Велико построение“). Птолемеевите съзвездия носят наименованията на митологични герои и животни, заимствани от легендите на елинистичния свят. В съзвездието Херкулес се намира апекса – въображаемата точка, към която се движи Слънцето (и цялата ни планетна система), а в съзвездието Стрелец се намира центъра на галактиката ни – Млечния път – който обаче остава недостъпен за наблюдения във видимия спектър, заради големи натрупвания на междузвезден прах и газ.

През 1677 година астрономът Едмънд Халей описва около 350 звезди от южния небосвод, обединявайки ги в едно съзвездие. Французинът Никола Луи дьо Лакай по време на експедиция до нос Добра Надежда предлага наименования на 14 нови съзвездия: Скулптор, Пещ, Часовник, Мрежа, Длето, Живописец, Компас, Помпа, Октант, Пергел, Правоъгълник, Телескоп, Микроскоп, Маса.

В края на XVIII век небесата се оказват „пренаселени“, защото всеки астроном започва да изпитва желание да обозначи свое ново съзвездие. Едва през 1934 година Международния Съюз по Астрономия фиксира броя и границите на съзвездията. Днес това са 88-те общоприети съзвездия. Най-голямо по площ е Хидра, макар в него да има само една по-ярка звезда – Алфард. Най-малкото съзвездие е прочутият Южен кръст.