Битката при Павия - последна за Средновековието и първа за Новото време

24 февруари 1525 година – ден, белязан от кръвта на Франция. На този ден се разиграва битката при Павия, която се оказва решаваща за изхода от дългогодишна война и съперничество, и не на последно място – краят на един крал и неговите политически амбиции.

Битката при Павия всъщност се провежда в разгара на много по-голям военен конфликт - Италианските войни, които продължават между 1494 и 1559 година. Военният конфликт противопоставя френският крал Франсоа I и съюзниците му, водени от лидерите на Венецианската република от една страна, и императорът на Свещената Римска империя Карл V, на чиято страна са Папските владения и английският крал Хенри VIII от друга. Споровете около инцидента и причините, довели до избухването на Италианските войни и в частност – битката при Павия, винаги са били много горещи. Най-вероятно, сбор от фактори и събития довежда до разгарянето на продължителния военен конфликт. Франсоа I се възкачва на френския трон чак през 1515 година, и всъщност предшественика му Шарл VIII е онзи, по време на управлението на когото започва войната. В онзи момент най-могъщите държави в Европа са Франция, Англия, Испания и Свещената Римска империя. Това са силите, които повеждат помежду си яростна битка за пълно надмощие.

Франсоа I и Карл V

До известна степен учените са постигнали съгласие, че вероятно опитът на Шарл VIII, дядо на Франсоа I, да обяви Милано за френски е онази искра, изиграла много важна роля в избухването на Италианските войни в края на XV век. По-късно, синът му Луи XII се съгласява да помогне на Милано през 1499 година в конфликта срещу кралство Неапол, което допълнително подклажда враждебното настроение на Неапол, Испания и Папските владения срещу Франция. Накрая, когато Карл V (наследник на властта над Свещената Римска империя, Испания и Холандия) е провъзгласен за новия император на Свещената Римска империя през 1519 година, всички европейски монархии реагират много бурно на превръщането на Карлос I Испански в император – акт, осъществен както по силата на кръвните линии, така и с помощта на папското влияние. Франсоа I, синът на Луи XII и крал на Франция от 1515 година, реагира най-остро, защото смята Карл V за личен съперник. Десет години след възкачването на трона на Франсоа, армиите на Франция и войските на Карл V ще се изправят една срещу друга в битката при Павия.

По онова време Павия е италиански град в областта Ломбардия, намиращ се под контрола на императора на Свещената Римска империя. Франсоа I опитва да го превземе със сила, за да продължи след това с опит да свали Карл V от власт. Карл V от своя страна изпраща армиите си под командването на Фернандо (Феранте) Франческо д’А́валос, маркиз ди Пескара, за да пресрещнат френските нашественици. За съжаление на французите, Франческо д'Авалос се оказва или много добър военачалник, или просто по-добре познава терена.



Три седмици след началото на обсадата на Павия, в нощта на 23 срещу 24 февруари 1525 година (по случайно съвпадение - на рождения ден на Карл V), маркизът повежда воините под негово командване в изненадваща атака. Спуска се покрай потока, наричан от местните Вернавола, и воините му успяват да разделят френските сили на две. До сутринта армията на Императора напълно разгромява левия фланг на французите, докато те дори не успяват да се ориентират какво се случва.

Пленяването на Франсоа I 

Донякъде по ирония на съдбата, „непреклонният кураж“ на Франсоа I също изиграва лоша услуга. В опит да отблъсне атаката на маркиз ди Пескара, френският крал изпраща войски, които застават на пътя на френската артилерия, превръщайки я в лесна плячка за воините на Императора. Само за няколко часа Франсоа I губи битката, а самият той попада в плен. Френският монарх е отведен от Франческо д'Авалос в Испания, където остава в плен на Карл V една година. Първото писмо, което праща на майка си от пленничеството си, започва с думите "Загубихме всичко освен честта и живота си".
През времето, което прекарва в плен е принуден да се откаже от всичките си претенции спрямо земите в Италия, като по същество предава на Хабсбургите (родът, който доминира властта в Свещената Римска империя) властта над целия Апенински полуостров. Условията са закрепени в мирния договор от Мадрид, подписан през 1526 година. В клаузите на договора е записано, че Франция отстъпва херцогствата Милано и Бургундия. След освобождаването му от плен през март 1526 година, при завръщането си във Франция (заложници за изпълнение на споразуменията от Мадрид са синовете на френския крал) Франсоа I се опитва да анулира договора, използвайки аргумента, че е бил „принуден със сила да положи подписа си“. Опитът му е подкрепен от папския престол и това става причина Италианските войни да продължат още над 30 години. 

Карл V

Резултатът от битката при Павия има много интересен резонанс върху европейската история. С поражението на френския крал и залавянето му, френският престол се оказва окончателно разклатен и губи авторитета си на най-мощната държава в Западна Европа. Освен това, започва процес, който довежда до почти безграничната власт на един Император. Тъй като Карл V е наследник на много династични родове, като наследник по кръвна линия на предишния император на Свещената Римска империя, провъзгласен за император и с подкрепата на Папата, той заявява претенциите си за властта над много голяма част от земите на Европа. След поражението на французите при Павия, Карл V още повече се утвърждава като един от най-могъщите монарси, защото победата му носи славата и на отличен военачалник, а не само владетел по силата на кръвните линии.

По същество, битката при Павия се оказва решаваща за историческия ход на събитията в Европа, защото в нея Карл V успява буквално да унищожи френската армия от над 20 хиляди души, в това число и шест хиляди швейцарски наемници, сражаващи се на страната на французите. Франсоа I остава на трона на Фрнация до 1547 година, но никога повече не успява да си върне напълно доверието и достойнството като крал. В този дух е и фактът, че родът му също не постига пълния респект от останалите европейски сили.



От друга страна, Карл V продължава да укрепва и разпростира властта си над почти цяла Европа. Краят на Италианските войни идва чак през 1559 година. До този момент Испания вече се е утвърдила като водещата сила в Западна Европа. А градчето Павия, оказало се в центъра на сражение, предопределило задълго развитието на Стария континент, остава испанско владение до края на XVIII век.

Битката при Павия поставя началото и на ново развитие на воденето на сражения. Заради решителната роля, която изиграват частите, въоръжени с аркебузи, от този момент стрелковото оръжие - мускетите - стават водещи във въоръжението на пехотата. Променя се самата тактика на водене на битки от пехотните части. Във всички армии започва формирането на специални мускетарски подразделения.
Мнозина историци на военното дело определят битката при Павия като последната за Средновековието и първата на Новото време.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>