Светът в наши дни буквално жадува за вода. Австралия бързо се превръща в гигантска прашна пустош, горски пожари вилнеят всяко лято из Европа и САЩ, а в Япония безпрецедентните жеги стават причина за десетки смъртни случаи и масов дискомфорт. Ако бяхте диктатор, точно сега щяхте да се чувствате много притеснени.
Канадски историци на икономиката от университета „Брок“ и „св. Франциск Ксавие“ са анализирали политическите убийства в древната Римска империя и са опитали да „изведат формула“, която може да обясни кога и защо са се случили. Констатациите си учените са публикували в Economic Letters.
Лошите решения и лошите приятелства със сигурност са играели важна роля, но решаващ фактор се оказва дъждът, смятат учените.
Изобщо, да си владетел в Римската империя си е било много опасно занимание. В Римската империя, за периода от 27 г. пр.н.е. до 476 г., 82-ма души са титуловани като императори. 20 процента от тях обаче са убити, а убийствата им са с политическа мотивация.
Периодът между 235 и 285 година е особено кървав за североизточната част от империята, дори и по римските стандарти. В рамките само на 50 години начело на империята застават 26 императора, а 14 от тях са убити.
Факторът, който изглежда общ за времето на всички тези убийства, е, че през годината, предхождаща убийствата, дъждовете са били оскъдни. Всъщност, значителното засушаване е увеличавало вероятността за политически убийства с 11%, изчисляват авторите на изследването. Данните за валежите учените са почерпили от друго проучване, в което е събрана информация от годишните пръстени на над 7000 дъбови, чувствителни към влагата дървета от териториите на Франция и Източна Германия.
Римската икономика в голяма степен зависи от селскостопанската продукция, което означава, че засушаванията лесно са водели до недостига на хранителни ресурси. Войниците, особено в северните райони на империята, са били особено зависими от местните източници на хранителни припаси и най-тежко са били засягани от гладните времена. Гладният войник е нещастен войник, а много нещастни воини на едно място бързо довеждат до масово недоволство. А ако има някакво основно правило за диктаторската власт, то е: не дразни военните, защото те са най-важният стълб на властта.
„Последователността от причини и следствия, до която достигаме, е следната: по-малките количества дъжд означават по-слаби реколти от зърнени храни. Това, от своя страна, води до гладни времена в римските гранични райони и увеличава вероятността от бунтове в легионите, разквартирувани там. Недоволството на легионерите пък увеличава вероятността за събития, които в крайна сметка водят до убийство на императора. Открихме доказателства за тази поредица от причини и следствия“, казва Корнелиус Кристиан от университета „Брок“.
„Систематизираните данни предполагат, че засушаванията увеличават риска от конфликти, дори и в съвременните общества“, добавя Корнелиус Кристиан. „Показателен исторически пример е Френската революция: доклад на Мария Уолингър от Лондонското училище по Икономика показва, че във Франция сушата и слабите реколти в резултат от нея, довеждат до масовите селски бунтове от 1789 година. В по-ново време сушата в Индия става причина за появата на наксалитите – въоръжените ултракомунистически формирования, които са в основата на множество от размириците в страната“.
Императори, диктатори, автократи, деспоти, най-добре е да започнете да се молите за дъжд. Незабавно!
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар